Надежда за просперитет
Вчера Ви гледах в присъхващото корито на Дунава*-
това ми прозвуча като много страшна метафора
на фона на случващото се, като състоянието при събуждане,
с крепящата надежда за излизане от трафика ...
Нагоре пак скалата аз прегръщам,
макар да знам, че утре ще се срине.
Към низината поглед не обръщам –
духът ми в бунта няма да изстине.
Светът проклина пуснатата злоба, ...
Летят във светло лято, размахали крила,
подобно птиче ято, поело над света,
мечти безсрамно млади, понесени в нощта,
лелеяни от лани в туптежа на кръвта.
Разкъсали окови, отхвърлили срама, ...
Една вещица проклета, майката-земя намрази,
затова че докато носи на света изобилие,
успява непокътната красотата си да пази
и реши да я погуби, като употреби насилие.
За да ѝ отнеме това право живот да дава, ...
В света, където всичко се мени,
а времето рисува нови дни,
не търси път единствен във тълпата
той често започва от душата.
Не всеки връх е мерен с височина, ...
Лятото целуна нежно твоите устни.
Тихомълком смокинята натежа.
Влюбеният август на плажа поседна
и с морето пенливо заигра на брега.
В тази идилия срещнахме поглед ...
Страхът запали глупавата си цигара и с мисли мътни взе да ме къди.
„Защо комшийката я няма и кой във мрака се таи?“
„Ще може ли да пренощувам във празен дом с едно сърце, което нявга е копняло, да бъде стоплено с ръце?“
И кой почуква по тавана – бездомен плъх ли е в нощта, или пък може би е споме ...
Как записва моменти уникални,
съзнанието, несъзнателно -
навсякъде - с емоции всякакви,
калейдоскоп на живота, сякаш...
Вкъщи, на работа, може би в парка, ...
Когато внезапно житейските хребети
превърнат се в черни понори,
от всичко ти писне (дори и от себе си)
оставяш стихът да говори.
Забравяш закони и норми, и статуси, ...
Пулсът на утрото
Със слънцето бавно градът се събужда,
сънливите улици утрото гали.
Синигери търсят храната си нужна,
а моят живот от любов се запали. ...
Светът вижда възрастния човек.
Вижда човек с отговорности, със работа, със семейство, с грижи, които носят тежестта на годините. Вероятно и аз изглеждам така в очите на другите.
Само аз знам, че това не е цялата истина.
Защото когато остана сам със себе си, когато денят притихне и мислите започнат д ...
УСМИРИТЕЛНА РИЗА ЗА ДУШАТА
Обърках пътя – случва се това,
когато недоспал си и отчаян.
След нощ, в която не склоних глава –
потъвах из зеленото в безкрая. ...
Обич ли е, щом до прах те срива?
Минаха като за миг годините.
“Знаеш ли, че ставаш по-красива?”
Ние се прераждаме (богините).
Ти си (вече) толкова различен. ...
Пътеките ни в допира се кършат,
подобно на слънчасали надежди.
Не се събраха в обща точка. Свърши
небесната проекция. И реже...
Минутите със стонове завиват ...
Не тръгнах да открия нови брегове,
а да намеря изгубения си глас.
Светът ми даде хиляди посоки,
но никоя не водеше към мен.
Изкачвах върхове от чужди истини, ...
Проклятието на последните неща
Автор: Иван Бозуков
(Творбата е вдъхновена от заглавието на конкурса „Да превърнем поезията в проза“. Вместо да превърне поезията (си) в проза, авторът... написа още едно стихотворение.)
Последен старт, последен жест, последна среща... -
последно, преди някое „отвъд“. ...
С устните си ще те нарисувам…
С устните си ще те нарисувам,
и с боите пъстри ще те описвам.
С устните си ще те нарисувам,
с лъчи от дъгата ще те нарисувам. ...
Преди да плисне мътният порой,
от който ще се раждат океани,
преди от клетка да израсне Ной
и да осъмне с разранени длани.
Преди почти библейският сюжет ...
Полека този ден догаря, гасне
неоновите светлини блестят.
От своите копнежи и неясни
картини пак създавам малък свят.
Локалите претъпкани са. Шумно. ...