Къде останаха...
Къде останаха нежните ръце на красотата
усмивката на слънчевите дни
и белите цветя на тихите ми нощи
Къде останаха ръцете ми
и кадифените движения на пръсти
по топла кожа
Къде останаха очите ми
и меките отблясъци на праскова
по скулите
Къде се запиля душата ми
по млечните пътеки на звездите
по необходени Галактики
по друмища, изпълнени със тайни скрити…
А тук, на дните в резервата прашен
сред тонове отчаяна надежда
плътта ми не помръдва
и безпомощно
нагоре все
нагоре все поглежда…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариела Георгиева Все права защищены
