Смъртта на талянджията
Старите мрежи…
Старите лодки…
Старите, стари вълни…
Тихо небето пристъпя на пръсти
дъх не отронва дори.
Всичко смълчано е.
Старият огън
бледо просветва в жарта.
Малко момче със очи разширени
стиска във шепи нощта.
Заливът с пареща болка е вперил
взор в талянджията стар,
който с напукани пръсти подготвя
своя последен товар:
купища спомени
слънчеви утрини
дъх на лула и море
смях на момичета –
“Спомняй си, малкия! Хей, не забравяй, момче!”
Трупа рибарят –
слънчеви зайчета
морски вълни и простор
бури и пристани
нощи потайни.
“Момко, помни Зангадор!”
После – във лодката бавно се качва.
Заливът нямо крещи.
Взима рибарят последно причастие –
Само морето бучи
тъмно, дълбоко,
сякаш от дъното, дето рибаря прибра
още се носят тежките думи:
“Вече няма, момко, зора.”
Старите мрежи…
Старите лодки…
Старите, стари вълни…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариела Георгиева Все права защищены
