20 сент. 2022 г., 16:51

На баща ми 

  Поэзия
740 3 15

Много бавно. Камък по камък

една пътека градиш.

В права линия.

Тежко крачиш. И някак гръмко мълчиш.

Много бавно.

Кристална болка

по косата ти навя сребро.

Защо не спреш, макар за малко

до детското ми колело.

До очите ми поспри. До мене.

И тихичко си поплачи.

Остарял си.

Много бавно,

но и камъкът се руши.

© Мариела Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??