RainaVakova

Нещата, които не спрях да желая,
са рая по пътя и пътя към рая.
Иглата съшива торбата с измами.
Подметките зинали, верни на камъни.
Прегърбено тялото носи душицата -
сред белите птици е черна на жицата.
А тъничка клечка в кибрит без драскало
е палила слънце от изгрев до залез.
Светена водата отключва очите ми -
Последната църква не плаче за никого...
А кръстът свещен се разпада на атоми.
За Рая съм просто и съд, и разпятие.

Selected works
413 results
Морето е с отворени очи.
И гали тихо нежният му гребен,
и учи песента да не горчи
без тебе, и единствено за тебе.
Затрита в лабиринти е страстта, ...
  2718  35  29 
Не помнете кога е боляло!
Бяла кърпа е само смъртта
и не питайте колко побрала,
в тъпи болки пулсира плътта...
а дълбоко, навътре дълбае ...
  2796  23  38 
Аз още се люлея на везните –
отляво път, отдясно пропаст дебне.
Очите всички крайности опитват,
но крачките останаха си дребни.
С усмивка под пробитите сандали, ...
  2220  22  26 
Не приличат на вино и хляб
изтънелите мои надежди,
тъй нелепо съшити с ръката на лемав чирак,
дето псува живота насън
и го гледа под вежди. ...
  2186  23  21 
Загубила съм време и очи
за взирането в свои отражения.
Минава времето и си личи
презрителното огледално мнение.
По бръчиците мога да чета ...
  2187  20  24 
Random works
: ??:??