24 сент. 2007 г., 11:08

* * *

1.3K 0 2
Днес отново го видях.
Беше по-хубав от всякога.
Усмивката му не слизаше от устата,
а в комбинация с тези сочни устни,
беше просто невероятен...
Докосвах го и го целувах
с все по-голяма и по-голяма страст...
Времето сякаш спря
и двамата се изгубихме някъде из въздуха,
сякаш се превърнахме в прашинки,
невидими за околните и излетяхме
там, където никой нямаше да ни намери.
Стисках го силно 
и не исках никога да го пускам.
Исках да го прегръщам,
да го целувам,
да впивам пръсти по тялото му,
докато не се побъркаме и двамата,
исках го и го желаех толкова много,
исках да усетя как прониква в мен,
да усетя чувствата му
и дори за час да знам,
че е бил само и единствено мой!

P.S.  Това е посветено на момчето, което промени живота и мисленето ми изцяло!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...