* * *
Беше по-хубав от всякога.
Усмивката му не слизаше от устата,
а в комбинация с тези сочни устни,
беше просто невероятен...
Докосвах го и го целувах
с все по-голяма и по-голяма страст...
Времето сякаш спря
и двамата се изгубихме някъде из въздуха,
сякаш се превърнахме в прашинки,
невидими за околните и излетяхме
там, където никой нямаше да ни намери.
Стисках го силно
и не исках никога да го пускам.
Исках да го прегръщам,
да го целувам,
да впивам пръсти по тялото му,
докато не се побъркаме и двамата,
исках го и го желаех толкова много,
исках да усетя как прониква в мен,
да усетя чувствата му
и дори за час да знам,
че е бил само и единствено мой!
P.S. Това е посветено на момчето, което промени живота и мисленето ми изцяло!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Вълкова Все права защищены
знам за какво става дума мила, и знаеш много добре, че съм с теб в това начинание