Sep 24, 2007, 11:08 AM

* * *

  Prose
1.3K 0 2
Днес отново го видях.
Беше по-хубав от всякога.
Усмивката му не слизаше от устата,
а в комбинация с тези сочни устни,
беше просто невероятен...
Докосвах го и го целувах
с все по-голяма и по-голяма страст...
Времето сякаш спря
и двамата се изгубихме някъде из въздуха,
сякаш се превърнахме в прашинки,
невидими за околните и излетяхме
там, където никой нямаше да ни намери.
Стисках го силно 
и не исках никога да го пускам.
Исках да го прегръщам,
да го целувам,
да впивам пръсти по тялото му,
докато не се побъркаме и двамата,
исках го и го желаех толкова много,
исках да усетя как прониква в мен,
да усетя чувствата му
и дори за час да знам,
че е бил само и единствено мой!

P.S.  Това е посветено на момчето, което промени живота и мисленето ми изцяло!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Вълкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...