mandarinka87 (Елена Вълкова)
7 39
24.09.2007 г., 11:08 ч.

* * * 

  Проза
1065 0 2
Днес отново го видях.
Беше по-хубав от всякога.
Усмивката му не слизаше от устата,
а в комбинация с тези сочни устни,
беше просто невероятен...
Докосвах го и го целувах
с все по-голяма и по-голяма страст...
Времето сякаш спря
и двамата се изгубихме някъде из въздуха,
сякаш се превърнахме в прашинки,
невидими за околните и излетяхме
там, където никой нямаше да ни намери.
Стисках го силно 
и не исках никога да го пускам.
Исках да го прегръщам,
да го целувам,
да впивам пръсти по тялото му,
докато не се побъркаме и двамата,
исках го и го желаех толкова много,
исках да усетя как прониква в мен,
да усетя чувствата му
и дори за час да знам,
че е бил само и единствено мой!

P.S.  Това е посветено на момчето, което промени живота и мисленето ми изцяло!!!

© Елена Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??