13 июн. 2014 г., 01:36

***

801 0 1

- Откъде идваш? - попита момчето.

- Не знам.

- Не може да не знаеш. Винаги трябва да знаеш откъде идваш. Аз, например, идвам от мама и тате, те са ме създали.

- О, аз помислих, че ме питаш как стигнах дотук...

- Ако исках да те попитам това, щях да го направя. Вие големите прекалено си усложнявате живота да отговаряте на несъществуващи въпроси.

За момент се замисли, после попита:

- Какво правиш?

- Градя кула от усмивки, искаш ли да ми помогнеш?

Сбърчи вежди сякаш я накара да направи нещо абсолютно непосилно за възможностите ù:

- Добре, само че не знам как.

Той я погледна и се разсмя:

- Не е необходимо много, просто ми подари усмивка. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хей, накара ме да се усмихна, замисля и натъжа едновременно! Имаш е-майл от мен.

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...