- Откъде идваш? - попита момчето.
- Не знам.
- Не може да не знаеш. Винаги трябва да знаеш откъде идваш. Аз, например, идвам от мама и тате, те са ме създали.
- О, аз помислих, че ме питаш как стигнах дотук...
- Ако исках да те попитам това, щях да го направя. Вие големите прекалено си усложнявате живота да отговаряте на несъществуващи въпроси.
За момент се замисли, после попита:
- Какво правиш?
- Градя кула от усмивки, искаш ли да ми помогнеш?
Сбърчи вежди сякаш я накара да направи нещо абсолютно непосилно за възможностите ù:
- Добре, само че не знам как.
Той я погледна и се разсмя:
- Не е необходимо много, просто ми подари усмивка.