Jun 13, 2014, 1:36 AM

***

  Prose
799 0 1

- Откъде идваш? - попита момчето.

- Не знам.

- Не може да не знаеш. Винаги трябва да знаеш откъде идваш. Аз, например, идвам от мама и тате, те са ме създали.

- О, аз помислих, че ме питаш как стигнах дотук...

- Ако исках да те попитам това, щях да го направя. Вие големите прекалено си усложнявате живота да отговаряте на несъществуващи въпроси.

За момент се замисли, после попита:

- Какво правиш?

- Градя кула от усмивки, искаш ли да ми помогнеш?

Сбърчи вежди сякаш я накара да направи нещо абсолютно непосилно за възможностите ù:

- Добре, само че не знам как.

Той я погледна и се разсмя:

- Не е необходимо много, просто ми подари усмивка. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хей, накара ме да се усмихна, замисля и натъжа едновременно! Имаш е-майл от мен.

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...