13.06.2014 г., 1:36

***

805 0 1

- Откъде идваш? - попита момчето.

- Не знам.

- Не може да не знаеш. Винаги трябва да знаеш откъде идваш. Аз, например, идвам от мама и тате, те са ме създали.

- О, аз помислих, че ме питаш как стигнах дотук...

- Ако исках да те попитам това, щях да го направя. Вие големите прекалено си усложнявате живота да отговаряте на несъществуващи въпроси.

За момент се замисли, после попита:

- Какво правиш?

- Градя кула от усмивки, искаш ли да ми помогнеш?

Сбърчи вежди сякаш я накара да направи нещо абсолютно непосилно за възможностите ù:

- Добре, само че не знам как.

Той я погледна и се разсмя:

- Не е необходимо много, просто ми подари усмивка. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хей, накара ме да се усмихна, замисля и натъжа едновременно! Имаш е-майл от мен.

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...