Усещали ли сте как понякога сърцето се задъхва и прави опит да ви задуши някъде в гърлото? Пред погледа светът избледнява и се превръща в сянка на страха... Гледам на страха си откъм веселата страна, за да не ми поставят диагноза - страхова невроза. Не знам дали е наследствен, но откакто се помня той се е настанил удобно в душата ми и тайно ми се присмива…
В двора на старата селска къща, където живееха баба и дядо имаше домашни животни. От всички най-красив в шаренията си и най-важен беше големият пъстър петел. Той явно се чувстваше единствен и уникален сред многобройното си семейство от кокошки и пилета, а и други пернати…
Още от пръв поглед не се харесахме... Цяло изпитание за мен беше да премина по пътеката през двора. Обикновено се въоръжавах с голямата дворна метла на баба и я размахвах с всички сили около себе си... Петелът обикаляше важно около мен, гребенът му ставаше ярко червен, краката в танц разравяха пръстта, ядосаните му очи разярено гледаха оръжието ми...
Войствено настр ...