Мощен глас прониза грохота на битката – “Нека смъртта се посипе върху тях!”…
От черния меч на Безименния се откъсна черният огън, който го обгръщаше. Дяволските пламъци се спуснаха и проглушаваха ушите му с рева си. Тъмнозелените пламъци се посипаха по главите не неживите войски на Безименния и демоните на Исшаган. Бавният монотонен рев на боен рог проникна през тях, разтвори ги и образува портал, от който заизлизаха тромаво огнени същества. Един от тях носеше меч и още първият демон, попаднал в обхвата му, бе съсечен. Но странно, там където острието премина, не се отвори рана - кръвта закипя, костите омекнаха, кожата и месото закапаха по земята, а виковете на адското изчадие бяха задавени от кръвта, изливаща се от устата му. Очите му се пръснаха заедно с вътрешностите, а виковете се съединиха с виковете на другите души, имали нещастието да се изправят пред силата на Безименния. Огнените създания издаваха стонове, попили цялата мъка на знайните и незнайни светове.
Не след дълго битката ...