17 июн. 2008 г., 13:40

1 с много нули

950 0 1
1 мин за четене
 

Мразя хора като тебе.

Не, границата между обич и омраза не е никак малка.

И затова няма смисъл.

Не си прави труда и не смазвай гордостта си под ботуша на моето презрение.

Просто се махни.

Вече няма смисъл от това, което правиш.

Никога не е имало.

Ако искаш идвай тук милиони пъти да ме търсиш.

Ако искаш ме гледай тъжно хиляда дни.

Сто пъти идвай да кажеш колко съжаляваш.

Самоубивай се десетократно, защото без мен било различно.

Няма смисъл.

НЯМА.

Всичко това загуби смисъл тогава.

В един-единствен миг.

Бях сама.

Самотна.

Теб те нямаше, а трябваше да си там. С мен.

Бях несигурна. Нямаше кой да ми каже "Всичко ще е наред!"

Не, нямаше да повярвам, но въпросът е принципен.

Ръката ми беше студена. Нямаше друга, която да я стопли. Твоята ръка я нямаше.

Веднъж. Само веднъж. Един път.

Един миг.

Но милион, хиляда, сто и десет са едно със много нули.

A нулата не значи нищо.

Ти си нула.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алиса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...