Мразя хора като тебе.

Не, границата между обич и омраза не е никак малка.

И затова няма смисъл.

Не си прави труда и не смазвай гордостта си под ботуша на моето презрение.

Просто се махни.

Вече няма смисъл от това, което правиш.

Никога не е имало.

Ако искаш идвай тук милиони пъти да ме търсиш.

Ако искаш ме гледай тъжно хиляда дни.

Сто пъти идвай да кажеш колко съжаляваш.

Самоубивай се десетократно, защото без мен било различно.

Няма смисъл.

НЯМА.

Всичко това загуби смисъл тогава.

В един-единствен миг.

Бях сама.

Самотна.

Теб те нямаше, а трябваше да си там. С мен.

Бях несигурна. Нямаше кой да ми каже "Всичко ще е наред!"

Не, нямаше да повярвам, но въпросът е принципен.

Ръката ми беше студена. Нямаше друга, която да я стопли. Твоята ръка я нямаше.

Веднъж. Само веднъж. Един път.

Един миг.

Но милион, хиляда, сто и десет са едно със много нули.

A нулата не значи нищо.

Ти си нула.