2. Поредната пресушена бутилка Queen`s (пия, за да забравя)
3 мин за четене
Поредният ден с напразни надежди. Какво очаквах?! Че днес ще бъда малко по-добре? На какво ли съм се надявала? На твоето "може би"? Не... отдавна вече не ти вярвам.
Днес пак не издържах и не спрях да си купувам Queen`s. Взех си дозата за днес, въпреки всичко не мога да се успокоя. Не съм жадна, а искам още и още... Ето я, седи и последната пресушена бутилка, но капачките и днес бяха от обичайните. Пия, за да забравя. Поне да беше алкохол, че да имаше някакъв ефект.
Какво ли мога да кажа, че да ме чуеш? Крещя, а сякаш имам заглушител. Чувствам се като халосен патрон. Може привидно да те нараня, малко да те изцапам, малко ще те заболи и бързо ще отмиеш петното от мен. Може даже да изглеждаш дълбоко ранен, а всъщност да си напълно добре...
Писна ми вече да мисля. Искам да съм като Мечо Пух: "Понякога седя и си мисля, понякога само седя."... Може би е от самотата. Може би от късния час или пък си е от мен. Какво мога да направя, когато виждам как всичко се изплъзва през пръстите ми?
Странно. Мислех си, че съм мъничко различна. И аз ли станах като онези "лесните", молещи се за твоето внимание? Ужас! Даже не искам да си го помислям. Не го правя за теб, заради мен е. Искам да се почувствам необходима, "Искам да ме искаш" (както казва една капачка). Пък и не искам да се примиря само с идеята, че всичко е толкова просто, тъпо банално и обикновено. Трябва ми малко илюзия, трябват ми малко "въздушни кули", иначе се чувствам така малка и незначителна...
И пак еднообразие. Всичко е толкова еднакво. Чудя се кога най-сетне ще се измъкна от дупката. Може би е заради рождения ми ден. Месеци преди него изпадам в доста тежки душевни състояния. Още малко и ставам на 18... а кога бях на 4... ех!
Пада и поредното пожълтяло листо от китайската ми роза. Странно... като се замисля, цветята ми не са опитомени. Нито съм навързвала бенджамина на плитка, за да израсне като дръвче, нито пък съм рязала върховете на китайската роза, за да се оформи и тя като дръвче. Палмата, която преди 5 години беше минимална, сега е дива и голяма. Ами такава съм, не обичам да следвам правилата. Цветята ми са свободни да си растат на воля, аз само ги поливам. Затова и са различни. Ако бях следвала правилата, те щяха просто да си бъдат поредните третирани цветя. А сега са моите, леко измъчени, но пък различни цветя.
Обичам красотата. Обичам да чувствам нещата отвътре. Не мога просто да не се замислям. Такава съм, неопитомена. И все си мисля за "Малкия Принц" и красотата във всеки ред на привидно детската книжка. Нямам нужда някой да ме променя, така ще бъда просто поредната, примирена с правилата, жертва на реалността. Искам да запазя детското в мен, така поне ще мога да бъда наивна, с някакво оправдание за "безразсъдните постъпки". И напук на твоето привидно спокойствие, аз ще продължавам да се боря за мъничкото любов, която е останала в сърцето ти. Знам, че я има, просто не трябва да се страхуваш да я усетиш. Но забравих, ти обичаш "простите" неща. Как да видиш живота с моите очи, щом те е страх да погледнеш дълбоко, дълбоко в сърцето си, да речем - нещо малко по-различно и по-трудно от това просто да погледнеш в огледалото...
... Believe it or not, everyone has things that they hide...
... Believe it or not, everyone keeps most things inside...
Днес пак не издържах и не спрях да си купувам Queen`s. Взех си дозата за днес, въпреки всичко не мога да се успокоя. Не съм жадна, а искам още и още... Ето я, седи и последната пресушена бутилка, но капачките и днес бяха от обичайните. Пия, за да забравя. Поне да беше алкохол, че да имаше някакъв ефект.
Какво ли мога да кажа, че да ме чуеш? Крещя, а сякаш имам заглушител. Чувствам се като халосен патрон. Може привидно да те нараня, малко да те изцапам, малко ще те заболи и бързо ще отмиеш петното от мен. Може даже да изглеждаш дълбоко ранен, а всъщност да си напълно добре...
Писна ми вече да мисля. Искам да съм като Мечо Пух: "Понякога седя и си мисля, понякога само седя."... Може би е от самотата. Може би от късния час или пък си е от мен. Какво мога да направя, когато виждам как всичко се изплъзва през пръстите ми?
Странно. Мислех си, че съм мъничко различна. И аз ли станах като онези "лесните", молещи се за твоето внимание? Ужас! Даже не искам да си го помислям. Не го правя за теб, заради мен е. Искам да се почувствам необходима, "Искам да ме искаш" (както казва една капачка). Пък и не искам да се примиря само с идеята, че всичко е толкова просто, тъпо банално и обикновено. Трябва ми малко илюзия, трябват ми малко "въздушни кули", иначе се чувствам така малка и незначителна...
И пак еднообразие. Всичко е толкова еднакво. Чудя се кога най-сетне ще се измъкна от дупката. Може би е заради рождения ми ден. Месеци преди него изпадам в доста тежки душевни състояния. Още малко и ставам на 18... а кога бях на 4... ех!
Пада и поредното пожълтяло листо от китайската ми роза. Странно... като се замисля, цветята ми не са опитомени. Нито съм навързвала бенджамина на плитка, за да израсне като дръвче, нито пък съм рязала върховете на китайската роза, за да се оформи и тя като дръвче. Палмата, която преди 5 години беше минимална, сега е дива и голяма. Ами такава съм, не обичам да следвам правилата. Цветята ми са свободни да си растат на воля, аз само ги поливам. Затова и са различни. Ако бях следвала правилата, те щяха просто да си бъдат поредните третирани цветя. А сега са моите, леко измъчени, но пък различни цветя.
Обичам красотата. Обичам да чувствам нещата отвътре. Не мога просто да не се замислям. Такава съм, неопитомена. И все си мисля за "Малкия Принц" и красотата във всеки ред на привидно детската книжка. Нямам нужда някой да ме променя, така ще бъда просто поредната, примирена с правилата, жертва на реалността. Искам да запазя детското в мен, така поне ще мога да бъда наивна, с някакво оправдание за "безразсъдните постъпки". И напук на твоето привидно спокойствие, аз ще продължавам да се боря за мъничкото любов, която е останала в сърцето ти. Знам, че я има, просто не трябва да се страхуваш да я усетиш. Но забравих, ти обичаш "простите" неща. Как да видиш живота с моите очи, щом те е страх да погледнеш дълбоко, дълбоко в сърцето си, да речем - нещо малко по-различно и по-трудно от това просто да погледнеш в огледалото...
... Believe it or not, everyone has things that they hide...
... Believe it or not, everyone keeps most things inside...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нямам Все права защищены
Като ги четеш, усмихвай се! Поздрави!
