Поредният ден с напразни надежди. Какво очаквах?! Че днес ще бъда малко по-добре? На какво ли съм се надявала? На твоето "може би"? Не... отдавна вече не ти вярвам.
Днес пак не издържах и не спрях да си купувам Queen`s. Взех си дозата за днес, въпреки всичко не мога да се успокоя. Не съм жадна, а искам още и още... Ето я, седи и последната пресушена бутилка, но капачките и днес бяха от обичайните. Пия, за да забравя. Поне да беше алкохол, че да имаше някакъв ефект.
Какво ли мога да кажа, че да ме чуеш? Крещя, а сякаш имам заглушител. Чувствам се като халосен патрон. Може привидно да те нараня, малко да те изцапам, малко ще те заболи и бързо ще отмиеш петното от мен. Може даже да изглеждаш дълбоко ранен, а всъщност да си напълно добре...
Писна ми вече да мисля. Искам да съм като Мечо Пух: "Понякога седя и си мисля, понякога само седя."... Може би е от самотата. Може би от късния час или пък си е от мен. Какво мога да направя, когато виждам как всичко се изплъзва през пръстите ми?
Странн ...