Глава XVI
В тези първи секунди, Орлин наистина не знаеше как да реагира. Тя го порази като гръм. Там, застанала на вратата с ироничен поглед, чакащ отговор и също толкова знаещ, че няма да го получи. Тя ли бе наистина? Тази същата, изчезналото мило момиче със сламена коса и мила усмивка? Или това, което стоеше там под рамката, бе нейно превъплащение- саркастично, питащо, търсещо...
Въпросът и начинът, по който го зададе- на глед простовати, нормални въпроси, че колко смелост се иска за това? Черните ѝ очи се забиваха в неговите океански всеки път, когато прехвърлеше погледа си върху него, ала разбиваха скалите на зениците му, което до сега никой не беше правил. А тя достигна направо до сърцето му. Той потрепна. Но не изпускаше и Снежана. На нея не знаеше как да реагира. Сякаш той бе нароченият- длъжният да ѝ отговори. Луминисцентната светлина допълваше злокобните, запалени и подклаждани с яд очи, които въпреки всичко не можеха да прикрият страха си. Страх дали тя е онази същата, която ...