26 июн. 2010 г., 14:09

* * * 

  Проза » Другие
4.0 / 1
602 0 1

Мълчание... заседнал е в гърлото стон. Изпратен е за теб. Не го ли чу? Тишина... притихнал е гласът ми вътре в мен. Нека с теб да помълчим, заради нея... любовта. Усещаш ли я?! Тя изпълва пространството навред. Аз ти я изпращам, недей я гони. За теб е чакала един живот. По прашни булеварди е вървяла, покрай лъскави витрини, в малки улички се спряла, търсела и в ароматните градини... Приказката ми е доста стара, колкото е стар светът. Искам да ти я разкажа цяла, на мен ми я разказа любовта. И каза ми: Ще срещнеш него и тогава ще я разбереш. И, мисля, трябва ти да ми помогнеш днес. Виж, навън вали, но после ще изгрее пак дъга. Всяка капчица от този дъжд е прекрасна като утринта. Утринта, в която слънцето изгрява, за да ми припомни, че и днес ще обичам и ще страдам, защото това е любовта...

© Миглена Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения