* * *

Мълчание... заседнал е в гърлото стон. Изпратен е за теб. Не го ли чу? Тишина... притихнал е гласът ми вътре в мен. Нека с теб да помълчим, заради нея... любовта. Усещаш ли я?! Тя изпълва пространството навред. Аз ти я изпращам, недей я гони. За теб е чакала един живот. По прашни булеварди е вървяла, покрай лъскави витрини, в малки улички се спряла, търсела и в ароматните градини... Приказката ми е доста стара, колкото е стар светът. Искам да ти я разкажа цяла, на мен ми я разказа любовта. И каза ми: Ще срещнеш него и тогава ще я разбереш. И, мисля, трябва ти да ми помогнеш днес. Виж, навън вали, но после ще изгрее пак дъга. Всяка капчица от този дъжд е прекрасна като утринта. Утринта, в която слънцето изгрява, за да ми припомни, че и днес ще обичам и ще страдам, защото това е любовта...