12 нояб. 2008 г., 20:41

* * *

1.1K 0 1

Дъждът тихичко шепти, капките игриво падат по моето лице. Очите ми с буден поглед търсят звездите. Чувам твоя глас до мен, очите ти - виждам  в тях отражението на Луната. Прегръщаш ме - замижавам. Усещам те със сърцето си, търся те с ръцете си. Знам, че утре ще се събудя до теб. Усмивката ти като утринно слънце ме озарява, целувката ти - енергия и живот ми дарява. Любовта ти - всичко, от което се нуждая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велинчето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ехаааааа!...
    Дай Боже всекиму!
    Разтопих се... Насмалко да потека по пода

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...