12.11.2008 г., 20:41 ч.
* * *
Дъждът тихичко шепти, капките игриво падат по моето лице. Очите ми с буден поглед търсят звездите. Чувам твоя глас до мен, очите ти - виждам в тях отражението на Луната. Прегръщаш ме - замижавам. Усещам те със сърцето си, търся те с ръцете си. Знам, че утре ще се събудя до теб. Усмивката ти като утринно слънце ме озарява, целувката ти - енергия и живот ми дарява. Любовта ти - всичко, от което се нуждая.
© Велинчето Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Дай Боже всекиму!
Разтопих се... Насмалко да потека по пода