* * *

Nov 12, 2008, 8:41 PM

Prose

859 0 1

Дъждът тихичко шепти, капките игриво падат по моето лице. Очите ми с буден поглед търсят звездите. Чувам твоя глас до мен, очите ти - виждам в тях отражението на Луната. Прегръщаш ме - замижавам. Усещам те със сърцето си, търся те с ръцете си. Знам, че утре ще се събудя до теб. Усмивката ти като утринно слънце ме озарява, целувката ти - енергия и живот ми дарява. Любовта ти - всичко, от което се нуждая.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Sorbus (Пенко Пенков)

2008-11-13T16:28:15+02:00

Ехаааааа!...
Дай Боже всекиму!
Разтопих се... Насмалко да потека по пода

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works