***

Беше топла декемврийска утрин. Слънцето се опитваше да пробие гъстата мъгла. Градът беше озарен от греещата навред коледна украса, но изглеждаше унил и пуст.

Тя вървеше по все още заспалите улици. Мислите ѝ се разпиляваха, сякаш някой беше скъсал мънистен гердан в главата ѝ. Блъскаха се, прескачаха се, преливаха се... Всичко отдавна ѝ се струваше безсмислено и мрачно.

Работата вече не ѝ носеше страст и удовлетворение. Просто нямаше възможност да се разкрие и да върви нагоре. Тъпчеше на едно място, чувстваше се принудена от обстоятелствата да остане тук. Опитваше се да намери нещо, което я прави щастлива. Смяташе, че го е открила, но уви… И тук господар на професионалния ѝ път се оказа застоят. Като че ли беше залепнал за ръждивия си трон и никой не можеше да го помръдне от там.

И още демони я кълвяха отвътре. Обичаше родителите си, но в същото време не можеше да понася присъствието им. Да, изпитваше благодарност за това, че въпреки всичко я отгледаха и възпитаха. Напук на лекарите, напук на прогнозите. Но не можеше вече да ги търпи край себе си.  Беше ѝ писнало, беше ѝ дотегнало. Искаше да се отдалечи час по-скоро от тях. Поне за кратко. Но щяха ли да го понесат? Не, разбира се. Особено баща ѝ. „Добре ли се чувстваш? Грижи ли се за теб? Подкрепя ли те?” бяха само нищожна част от въпросите, замътили главата му. Но все пак този миг съвсем скоро щеше да настъпи.

Единственото, което озаряваше сивия ѝ ден, бяха ежедневните разговори и редките срещи с най-специалното за нея момче. В него намираше сигурност, топлина и подкрепа. Както и той в нея. Плах и опарен от живота младеж, той беше пропуснал едни от най-важните житейски уроци. Тя се опитваше да му ги предаде, оповавайки се на примера на родителите си. На същите тия родители, чието присъствие все по-мъчно понасяше. Той беше единствената мъждукаща светлинка, заради която тя се чувстваше някому нужна в този зъл, бездуховен и мрачен свят. Но струваше ли си да живее единствено заради тези мъждукащи пламъчета радост?

Отдавна беше взела решение за съдбата си. Да отлети… Към безкрайността, към неизвестното, готова да хвърли всичко по дяволите. И съвсем скоро това щеще да се случи…