***
Беше топла декемврийска утрин. Слънцето се опитваше да пробие гъстата мъгла. Градът беше озарен от греещата навред коледна украса, но изглеждаше унил и пуст.
Тя вървеше по все още заспалите улици. Мислите ѝ се разпиляваха, сякаш някой беше скъсал мънистен гердан в главата ѝ. Блъскаха се, прескачаха се, преливаха се... Всичко отдавна ѝ се струваше безсмислено и мрачно.
Работата вече не ѝ носеше страст и удовлетворение. Просто нямаше възможност да се разкрие и да върви нагоре. Тъпчеше на едно място, чувстваше се принудена от обстоятелствата да остане тук. Опитваше се да намери нещо, което я прави щастлива. Смяташе, че го е открила, но уви… И тук господар на професионалния ѝ път се оказа застоят. Като че ли беше залепнал за ръждивия си трон и никой не можеше да го помръдне от там.
И още демони я кълвяха отвътре. Обичаше родителите си, но в същото време не можеше да понася присъствието им. Да, изпитваше благодарност за това, че въпреки всичко я отгледаха и възпитаха. Напук на лекарите, ...