Много са рисковете на живота, но това мръсно блато от кал и камъни е навсякъде и всеки неизбежно си джапа в него. И бърза, бърза да си строши краката, та да излезе от там все едно мечка е петите му. Понякога ще се удрят нозете, ще се препсува един, два пъти, ще се пада и то понякога лошо, но е клал, чисти се, ще ти се плаче, ще ти се връща назад, ще ти се иска да крещиш, но с времето човек се учи на една древна поговорка: Бързай бавно... а когато стигне до същината ù, тогава разбира смисъла, а разбере ли смисъла, тогава спира да се бърза и започва да се гледа. Ще се видят тревите, стремящи се да оцелеят, ще се видят красивите цветя, криещи се между тях, ще се видят Мангровите гори, даващи сянка и място за отдих. Покрай тези гори ще се видят и техните листа а по листата кристали от сол, а сред тях.... сред тях са диаманти, но там вече не вирее блато, нито камъни потънали към дъното, там има бистра вода, прозрачна и чиста вода а около нея... вечните зелени поля. Чудеса казват, че имало п ...