* * *

12.11.2015 г., 21:11 ч.

Проза

297 0 0

1 мин за четене

Много са рисковете на живота, но това мръсно блато от кал и камъни е навсякъде и всеки неизбежно си джапа в него. И бърза, бърза да си строши краката, та да излезе от там все едно мечка е петите му. Понякога ще се удрят нозете, ще се препсува един, два пъти, ще се пада и то понякога лошо, но е клал, чисти се, ще ти се плаче, ще ти се връща назад, ще ти се иска да крещиш, но с времето човек се учи на една древна поговорка: Бързай бавно... а когато стигне до същината ù, тогава разбира смисъла, а разбере ли смисъла, тогава спира да се бърза и започва да се гледа. Ще се видят тревите, стремящи се да оцелеят, ще се видят красивите цветя, криещи се между тях, ще се видят Мангровите гори, даващи сянка и място за отдих. Покрай тези гори ще се видят и техните листа а по листата кристали от сол, а сред тях.... сред тях са диаманти, но там вече не вирее блато, нито камъни потънали към дъното, там има бистра вода, прозрачна и чиста вода а около нея... вечните зелени поля. Чудеса казват, че имало по тези земи, ала не би ли било само по себе си чудо човек да стигне до там?
Затова, не се впечатлявай от това, което е на дъното, а от това, което си е проправило пътя от там и се стреми към небесата. Води се по течението, не се носи по него.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

* * *

Свързани произведения

Коментари

Предложения