Имало едно време... започва като в приказките, дали ще е приказка и ще има щастлив край, кой знае...
Живеят заедно, навсякъде два гласа - неразделни. Хем се разбират, хем се карат, никога не се напускат.
Поели на път, започнали своето пътешествие, вървели без ясна посока, но с ясна цел. Движили се бавно и умували дали това е пътят, стигнали до една гора. Гледат огромна гора - като стена... обърнали се назад, погледът се ширнал надалеч - слънцето нежно докосвало всичко открито и живо. Птичките пеели заиграни във въздуха пропит с аромата на вече разцъфнали цветя на фона на зеления килим. Тази свежест лъхала отвсякъде, облята в палитрата на Всемира, напомяйки за зараждащия се живот, галейки сетивата... създало усещането на покой за дома. Обърнали се плахо пак напред. Този път погледът нямал свобода да вижда до далечен хоризонт, стояли на метри от издигащите се високо в синевата, снаги на дърветата. Плътна и дълбока сянка правели вече добре разлистените корони и слънчевите лъчи трудно прок ...