А ДАЛИ Е ТАКА
Баба Любка седеше на пейката пред блока и наблюдаваше минувачите. Някои я поздравяваха сериозни, а други я подминаваха улисани в грижите си. Мъже и жени, млади и стари – всички си приличаха – погледите им бяха отнесени в бъдещето, в миналото, в службата, в тайната квартира… ”Ех - мислеше си възрастната жена, - всичко е вятър работа, гълъбчета… Всичко отлита като миг и остава само…”
─ Бабо Любке! – изчурулика едно гласче и на пейката седна една засмяна девойка – Какво си се умислила?
Възрастната жена се засмя:
─ Как разбра, че съм се умислила, слънчице?
─ Аааа, разбирам аз – по паяжинките около очите ти.
Момичето свали слушалките от ушите си и започна да ги тъпче в страничното джобче на раницата си.
─ Ами, виж – каза баба Любка и подаде един плик на Надето – днес ми донесоха това, но очилата ми са слаби и не мога да го прочета.
Девойката се засмя, разтвори плика и зачете наум. След малко погледна угрижено в очите на старицата и каза:
─ Става въпрос за някакви пари на чичо ...