А имам данъци да плащам
Седя кротко на кушетката и гледам с едно око как сестрата подготвя някаква спринцовка. За мен.
А с едно око, защото другото е затворено. Сутринта, тъкмо излязох от входа да пална колата, и ме набараха едни. „Де ти е колата?“ – викат.
То и аз това се питах, като видях празната площадка пред гаража. Защото е есен. А есенно време правим буркани. И гаражът е зает като производствена база. Та колата стои отпред. Мой гараж – значи и улицата е моя. Макар някои съкооператори да мърморят, че съм приватизирал обществено място…
Но…
Откраднали я!
И тия като се ядосаха… Що път били до нашия квартал, какви инструменти взели, как пропуснали две хубави коли на предния паркинг…
Като ме халоса единият…
И сега сестрата вдига спринцовката…
Не, бе – разбирам ги хората. Бизнесът им провалям. Подготвили се, пък колата изчезнала…
Ама де да знам защо нея са харесали… Не е баш нова, не е луксозна… Може за части да им е трябвала. Макар че и нейните части са неизвестно откъде. Купих ги от едни младежи, дето продаваха евтинко и без фактури…
А полицията не дойде. Изсмяха се, когато чуха марката на изчезналата кола…
Затова пък спешните доктори дойдоха. След бая време. Та чак сърцето ми се разтупа. Макар него да не го биха…
Имах време да отдъхна, да пребарам с език устата и да установя, че само два зъба са нащърбени. И да се огледам…
Ма, що боклук пред блока… Хартии, обелки от плодове, кори от последните дини, че даже една цяла, метната отвисоко и цъфнала като галилейска роза…
Ама няма кой да чисти…
А по улицата минават ученици. Приказват си високо – как най-напред ще идат да се освестяват с кафе, после може и последния час да си спестят, как да изкрънкат домашните да не им проверяват, чий баща колко платил за шестиците миналата година и какви цени ще са тая, защото има инфлация…
Е, сестрата иде. Да нахака инжекцията, пък да вървя. Работа ме чака. Днес трябва да проверя изчисленията на счетоводителя и да помисля кога да платя данъците…
Щото как без тях? Ред и сигурност, здравеопазване, просвета…
Трябва да плащаме, защото без тях…
Абе, лошо ще е…
Дали?
© Георги Коновски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Дочке!
-
"Щото как без тях? Ред и сигурност, здравеопазване, просвета…
Трябва да плащаме, защото без тях…"
Абе каква инжекция ти боцнаха? -
Благодаря, Красе!
За щастие - измислено по реалността е. -
Това по действителен случай ли е
.. може да се е скрила в дупката - колата. То пък няма такива дупки, хмм -
Благодаря, Роси!
-
Щедра е държавата към народа си, дала им високи данъци и цени!
-
Благодаря, Надя, Антоанета, Райна!
-
Да, данъците са най-важни!
-
Нещата от живота!
-
Честит ти ден на учителя, сенсей! Пък другото си го знаем...
-
Благодаря, Миночка, Светличка, Тоти!
От женската поредица: "Ах, недей - аз сама..." -
Пак от поредицата ОХ, боли. 😓
-
Поне бурканите са спасени. Като платиш данъците
може и да оцелееш.
Поздрави!
Успех! -
Такава картина, се среща много често по нашите градове, пък и ако не бяха бурканите щеше да си имаш кола, надали, щом са те докопали тези крадци! Хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
