А ла Мими1001
Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
Нощ, а в стаята е августовска жега, чупят се температурни рекорди от 27 градуса вътрешна температура. Не върви да изключват климатика. Добре, че не е много шумен.
Мастиленото на нощта се предава в дланите им, когато светват настолната лампа над лаптопа. Не ги дразни, защото светлината в периферията и е разсеяна, а спотчето им носи нова доза настроение.
Още един огненострастен ден отминава, но всъщност предстои най-романтичното.
Сенките се движат по жълтооргазменото перде, като едва загатващи за отдаването си птици.
- Плачеш ли?
- Да - твърде сополив издайнически отговор.
- И що?
- Хубаво беше - съвсем се разхлипва.
- Хайде пак, за да спреш да плачеш!
Ех, хубаво, щеше да спре сополите…
Двете сълзи капват на съкровеното място, вероятно са още топли, но и истински.
- Задушавам се, изпотена съм… Такава енергия…
- Вън все пак подухва, дъждът се изваля много преди полунощ, ще отворя прозореца.
- Е, аз не духах ли достатъчно…
- Не си ли много опасна в претенциите си?
- Всъщност да продължаваме, пак и… още…
Климатикът, спрян преди втората сцена, вече не е необходим...
Една прекрасна ароматна вана казва своето и жегата кротко спи, сгушена в мекото легло, отпусната на анатомичния матрак.
Жалко, не са използвали презервативи, и пак ще залежат в дамската ù чанта.
Дано успее да си купи нови, от аптеката…
Ако ли не, ще прегледа тези дали не са остарели… следващия вторник, когато е…денят за любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ОрФи Все права защищены
