А ла Мими1001
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Нощ, а в стаята е августовска жега, чупят се температурни рекорди от 27 градуса вътрешна температура. Не върви да изключват климатика. Добре, че не е много шумен.
Мастиленото на нощта се предава в дланите им, когато светват настолната лампа над лаптопа. Не ги дразни, защото светлината в периферията и е разсеяна, а спотчето им носи нова доза настроение.
Още един огненострастен ден отминава, но всъщност предстои най-романтичното.
Сенките се движат по жълтооргазменото перде, като едва загатващи за отдаването си птици.
- Плачеш ли?
- Да - твърде сополив издайнически отговор.
- И що?
- Хубаво беше - съвсем се разхлипва.
- Хайде пак, за да спреш да плачеш!
Ех, хубаво, щеше да спре сополите…
Двете сълзи капват на съкровеното място, вероятно са още топли, но и истински.
- Задушавам се, изпотена съм… Такава енергия…
- Вън все пак подухва, дъждът се изваля много преди полунощ, ще отворя прозореца.
- Е, аз не духах ли достатъчно…
- Не си ли много опасна в претенциите си?
- Всъщност да продължаваме, пак и… още…
Климатикът, спрян преди втората сцена, вече не е необходим...
Една прекрасна ароматна вана казва своето и жегата кротко спи, сгушена в мекото легло, отпусната на анатомичния матрак.
Жалко, не са използвали презервативи, и пак ще залежат в дамската ù чанта.
Дано успее да си купи нови, от аптеката…
Ако ли не, ще прегледа тези дали не са остарели… следващия вторник, когато е…денят за любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ОрФи Всички права запазени
