Нощ, а в стаята е августовска жега, чупят се температурни рекорди от 27 градуса вътрешна температура. Не върви да изключват климатика. Добре, че не е много шумен.

Мастиленото на нощта се предава в дланите им, когато светват настолната лампа над лаптопа. Не ги дразни, защото светлината в периферията и е разсеяна, а спотчето им носи нова доза настроение.

Още един огненострастен ден отминава, но всъщност предстои най-романтичното.

Сенките се движат по жълтооргазменото перде, като едва загатващи за отдаването си птици.

- Плачеш ли?

- Да - твърде сополив издайнически отговор.

- И що?

- Хубаво беше - съвсем се разхлипва.

- Хайде пак, за да спреш да плачеш!

 Ех, хубаво, щеше да спре сополите…

 Двете сълзи капват на съкровеното място, вероятно са още топли, но и  истински.

- Задушавам се, изпотена съм… Такава енергия…

- Вън все пак подухва, дъждът се изваля много преди полунощ, ще отворя прозореца.

- Е, аз не духах ли достатъчно…

- Не си ли много опасна в претенциите си?

- Всъщност да продължаваме, пак и… още…

Климатикът, спрян преди втората сцена, вече не е необходим...

Една прекрасна ароматна вана казва своето и жегата кротко спи, сгушена в мекото легло, отпусната на анатомичния матрак.

Жалко, не са използвали презервативи, и пак ще залежат в дамската ù чанта.

Дано успее да си купи нови, от аптеката…

Ако ли не, ще прегледа тези дали не са остарели… следващия вторник, когато е…денят за любов.