А тя така го обичаше...
Тя просто искаше внимание...
Искаше нейният любим мъж, този, за който би дала живота си, да я обича и цени. Искаше ù се да я прегръща и целува, да ù казва колко я обича, да ù показва, че тя е единствената... Единствената жена, която е обичал... Но той все така мълчеше и излъчваше студенина, а буцата, която бе заседнала в гърлото ù така и не изчезна.
Малко по малко любовта между тях изчезваше. Нямаше го вече желанието да се видят, нямаше какво да си кажат, нямаше ги усмивките и влюбените погледи.
А тя толкова страдаше, потънала в сивото ежедневие, изтощена от безразличието на мъжа си... Заслужаваше ли го? Нима не даваше всичко от себе си, за да е щастлив? Нима не беше загърбила своето собствено щастие в името на неговото? Не обърна ли гръб тя на всичко, само за да е с него и да му роди дете? Защо той не го оценяваше... защо беше толкова безразличен? И защо един път той не пренебрегна себе си заради нея?! Но не, той не виждаше болката в очите ù... А тя бе толкова очевидна.
Може би един ден ще разбере...
Ще разбере какво е правела тя за него, може би ще я оцени, но може би ще е твърде късно...
Колко ли ще издържи тя?
Болеше я...
И въпреки всичко, още го обичаше... безкрайно много...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Все права защищены
