teddy-b (Анна)
6 9
16 мар. 2013 г., 20:38

А тя така го обичаше... 

  Проза » Рассказы
1328 0 13
1 мин за четене

  Тя просто искаше внимание...

Искаше нейният любим мъж, този, за който би дала живота си, да я обича и цени. Искаше ù се да я прегръща и целува, да ù казва колко я обича, да ù показва, че тя е единствената... Единствената жена, която е обичал... Но той все така мълчеше и излъчваше студенина, а буцата, която бе заседнала в гърлото ù така и не изчезна.

  Малко по малко любовта между тях изчезваше. Нямаше го вече желанието да се видят, нямаше какво да си кажат, нямаше ги усмивките и влюбените погледи.

  А тя толкова страдаше, потънала в сивото ежедневие, изтощена от безразличието на мъжа си... Заслужаваше ли го? Нима не даваше всичко от себе си, за да е щастлив? Нима не беше загърбила своето собствено щастие в името на неговото? Не обърна ли гръб тя на всичко, само за да е с него и да му роди дете? Защо той не го оценяваше... защо беше толкова безразличен? И защо един път той не пренебрегна себе си заради нея?! Но не, той не виждаше болката в очите ù... А тя бе толкова очевидна.

  Може би един ден ще разбере...

Ще разбере какво е правела тя за него, може би ще я оцени, но може би ще е твърде късно...

Колко ли ще издържи тя?

Болеше я...

И въпреки всичко, още го обичаше... безкрайно много...

© Анна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мдааа... и аз бих написала не само Сиси. Само че не точно продължение, а може би... може би бих се опитала да вляза в ролята на мъжа. Давайки обикновенно даваме на човек това, от което ние имаме нужда ... не той...
    Той пък ни дава това от което той се нуждае...
  • "Може би един ден ще разбере..."
    Според мен никой не може да разбере другия напълно. Просто защото е различен човек. А темата наистина е актуална и...тъжна. Поздравления, Теди!
  • Разбира се. Ще ми бъде интересно да го прочета.
  • Теди, ще ми позволиш ли да напиша друго продължение на разказа?
    За първи път ще напиша нещо в проза, но се надявам да не те разочаровам....защото ще е нещо изстрадано и истинско.....
  • Лина, благодаря за поздрава! А що се отнася то темата, за жалост наистина е винаги актуална, но за това са виновни самите жени. Ако сам не си помогнеш, няма кой..
  • И аз съм за взаимното обгрижване, Вале, никакви междуполови войни
  • Поздрав:
    Боледувах от измишльотини:
    вярвах, че любовта се доказва.
    На кого? На скота ли?! Хайде, бе!
    Чак не ми се разказва. Не приказвах
    с хората-да не би да ми развалят
    на илюзиите въздушната кула.
    Дълги години живях, гонейки
    разума-дявол. Щото бях луда.
    Ти мисли! Не измисляй голяма любов
    там, където тя едва е съществувала,
    и не вярвай само на думите.
    Гледай делата. И непростимото-
    не прощавай! Пази си душата!
  • А може би тя трябва да остане малко сама, за да разбере колко е хубаво и спокойно без него, без целия този товар, с който сама се е нагърбила.
    А можеше да е по- лошо -можеше той да и хвърля по един бой, ей така, профилактично, за да не му стъпи на врата.
    Но както се казва,всяко зло за добро, ще видите, че накрая всичко свършва по възможно най- добрия начин. Не се отчайвайте, момичета!
  • За съжаление е така. Може би за това не трябва да се стараем да сме перфектните съпруги, а да накараме мъжете да се стараят да са перфектните съпрузи. Ето това е грешката на някой жени, че се отдават напълно и забравят себе си, а не трябва!
  • Милиони жени са прецакани от живота точно по този начин... Както казва Евгения, изпитваме го на гърба си - перфектната съпруга, изгледала децата му, родителите му, не струва нищо пред... перфектната курва!
  • Нима не даваше всичко от себе си, за да е щастлив? Нима не беше загърбила своето собствено щастие в името на неговото?

    Щастието може да дойде единствено отвътре. То не може да дойде от външен източник. Грешката й е била, че му е дала нейното собствено щастие, оставила го е в ръцете му. Нито тя, нито той може да направи другия щастлив. Колкото и да искаме - не можем, няма как да знаем какво има в ума на човека отсреща, към какво се стреми, какво желае и как иска да го постигне. Щастието разчита на нас самите, не на човека, когото обичаме.
  • Красиво, прекрасно и много тъжно. Има мъже, които не знаят какво искат. Има жени, които не искат да видят очевидното. И едните и другите правя една и съща грешка - животът им преминава в болка и страх(лично мнение). Много рядко виждаме какво притежаваме, но винаги това което ни липсва. Жалко са изгубените мечти и надежди..........
  • Да ти кажа ли един ден, какво ще се случи?
    Тя ще остане сама, съвсем сама. Детето и ще порасне и ще поеме своя си път, той, ще я напусне заради някаква никаквица и мръсница, която ще му дава не закуска в леглото, топъл обяд и вкусна вечеря, а курвенски номера.
    Извини ме, моля те!
    Но го изпитвам на собствения си гръб...
Предложения
: ??:??