А тя така го обичаше...
Тя просто искаше внимание...
Искаше нейният любим мъж, този, за който би дала живота си, да я обича и цени. Искаше ù се да я прегръща и целува, да ù казва колко я обича, да ù показва, че тя е единствената... Единствената жена, която е обичал... Но той все така мълчеше и излъчваше студенина, а буцата, която бе заседнала в гърлото ù така и не изчезна.
Малко по малко любовта между тях изчезваше. Нямаше го вече желанието да се видят, нямаше какво да си кажат, нямаше ги усмивките и влюбените погледи.
А тя толкова страдаше, потънала в сивото ежедневие, изтощена от безразличието на мъжа си... Заслужаваше ли го? Нима не даваше всичко от себе си, за да е щастлив? Нима не беше загърбила своето собствено щастие в името на неговото? Не обърна ли гръб тя на всичко, само за да е с него и да му роди дете? Защо той не го оценяваше... защо беше толкова безразличен? И защо един път той не пренебрегна себе си заради нея?! Но не, той не виждаше болката в очите ù... А тя бе толкова очевидна.
Може би един ден ще разбере...
Ще разбере какво е правела тя за него, може би ще я оцени, но може би ще е твърде късно...
Колко ли ще издържи тя?
Болеше я...
И въпреки всичко, още го обичаше... безкрайно много...
© Анна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Може би един ден ще разбере..."
Според мен никой не може да разбере другия напълно. Просто защото е различен човек. А темата наистина е актуална и...тъжна. Поздравления, Теди!
-
Разбира се. Ще ми бъде интересно да го прочета.
-
Теди, ще ми позволиш ли да напиша друго продължение на разказа?
За първи път ще напиша нещо в проза, но се надявам да не те разочаровам....защото ще е нещо изстрадано и истинско..... -
Лина, благодаря за поздрава! А що се отнася то темата, за жалост наистина е винаги актуална, но за това са виновни самите жени. Ако сам не си помогнеш, няма кой..
-
И аз съм за взаимното обгрижване, Вале, никакви междуполови войни
-
Поздрав:
Боледувах от измишльотини:
вярвах, че любовта се доказва.
На кого? На скота ли?! Хайде, бе!
Чак не ми се разказва. Не приказвах
с хората-да не би да ми развалят
на илюзиите въздушната кула.
Дълги години живях, гонейки
разума-дявол. Щото бях луда.
Ти мисли! Не измисляй голяма любов
там, където тя едва е съществувала,
и не вярвай само на думите.
Гледай делата. И непростимото-
не прощавай! Пази си душата! -
А може би тя трябва да остане малко сама, за да разбере колко е хубаво и спокойно без него, без целия този товар, с който сама се е нагърбила.
А можеше да е по- лошо -можеше той да и хвърля по един бой, ей така, профилактично, за да не му стъпи на врата.
Но както се казва,всяко зло за добро, ще видите, че накрая всичко свършва по възможно най- добрия начин. Не се отчайвайте, момичета! -
За съжаление е така. Може би за това не трябва да се стараем да сме перфектните съпруги, а да накараме мъжете да се стараят да са перфектните съпрузи. Ето това е грешката на някой жени, че се отдават напълно и забравят себе си, а не трябва!
-
Милиони жени са прецакани от живота точно по този начин... Както казва Евгения, изпитваме го на гърба си - перфектната съпруга, изгледала децата му, родителите му, не струва нищо пред... перфектната курва!
-
Нима не даваше всичко от себе си, за да е щастлив? Нима не беше загърбила своето собствено щастие в името на неговото?
Щастието може да дойде единствено отвътре. То не може да дойде от външен източник. Грешката й е била, че му е дала нейното собствено щастие, оставила го е в ръцете му. Нито тя, нито той може да направи другия щастлив. Колкото и да искаме - не можем, няма как да знаем какво има в ума на човека отсреща, към какво се стреми, какво желае и как иска да го постигне. Щастието разчита на нас самите, не на човека, когото обичаме. -
Красиво, прекрасно и много тъжно. Има мъже, които не знаят какво искат. Има жени, които не искат да видят очевидното. И едните и другите правя една и съща грешка - животът им преминава в болка и страх(лично мнение). Много рядко виждаме какво притежаваме, но винаги това което ни липсва. Жалко са изгубените мечти и надежди..........
-
Да ти кажа ли един ден, какво ще се случи?
Тя ще остане сама, съвсем сама. Детето и ще порасне и ще поеме своя си път, той, ще я напусне заради някаква никаквица и мръсница, която ще му дава не закуска в леглото, топъл обяд и вкусна вечеря, а курвенски номера.
Извини ме, моля те!
Но го изпитвам на собствения си гръб...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Той пък ни дава това от което той се нуждае...