С която и да си, тя влюбва се в теб. Дали е от това, че си красив или от това, че си мил?! При мен беше и от двете, а при другите не знам. Ти си като някакво същество, като онези вампири по филмите. Нали се сещаш, от онези, дето всички, които са се влюбили в тях, са били изядени. Мразим ги, че ни изяждат, но ги обичаме, защото някаква сила ни влече към тях. Е, ето така се чувствам и аз. Изядена и влюбена. Наранена и изпълнена с надежда. Знам, че беше ти. Знам, че точно ти се хранеше от мен. Цели 9 месеца ти ядеше ли, ядеше. Стигна до сърцето ми... и се отказа. Намери си друга жертва. Явно при нея трудно си стигнал до сърцето, защото бе по-дълго време с нея. Но и дългото време отмина, достигна и до нейното сърце и избяга, нали? А сега, накъде? Търсиш си нова жертва? Ето ме, чакам те. Макар и изядена. Само сърцето, което ми остави, все още те иска. Защо не изяде и него? Защо го остави да ми причинява болка, чрез желанието му да бъде с теб. Коя ще е следващата ти жертва? Хайде, реши! Познавам те, знам какво ще ми причиниш, но въпреки това, сърцето ми те желае. Трябваш му. Душата ми, тялото ми и умът ми са негови роби и не могат да му се противопоставят. АЗ не мога да му се противопоставя. Моля те, ела! Нарани го, храни се от него, дори го изяж, за да не може да обича. Да не може да обича нито теб, нито някого другиго. Решението е твое, но моля те, нека го боли и него, нека спре да те обича това пусто сърце. След като го нараниш достатъчно, след като го изядеш изцяло, отиди си. То не е силно, спокойно, няма да ти отнеме много време. Дори 1 ден ще ти стигне. Знаеш, че го можеш. Нищо не губиш, дори печелиш. Аз съм тази, която губи. Но предпочитам да го изгубя и да не изпитвам нищо, отколкото то да е с мен, но да ме боли.