Абстракции

  Пътувам. След Великата Демократична Промяна това стана моето призвание - да пътувам. Дипломите ми трупат прах и паяжини някъде в шкафовете, но това беше в един друг живот - нито по-добър, нито по-лош. Просто - друг. От ония "45 години", дето ни "стигат", аз закачих 27. Но "Времето" тогава стигна до последната точка от тоя път, стана "наше" и тръгна по нов път. Където времето - там и аз. По нов път. Необходимо ли е да обяснявам, че нов не значи непременно по-хубав, по-удобен, по-примамлив и т. н. , както и нови цени не значат по-поносими, по-ниски, по-реални и т. н. Но пътуването продължи. Сигурно бях избран от собствената си съдба за пътника-странник на Северозапада...
  Оказа се ,че да пътувам ми харесва - чувствам се жив и полезен, деен и мислещ, идеен и продуктивен. Когато съм на път. И аз пътувам, пътувам...
  И днес пътувах. Есен. Красив сезон. Толкова цветове, багри, нюанси. Едва ли някой и в представите си е виждал такава съвършена красота, каквато я поднася природата по време на тоя златен сезон. Може би, за това, че животът ми е във фаза, подобна на тоя сезон, ми харесва, но едва ли.
  Пътувам сред тая красота! И то как?! С винетка, разбира се! Със застраховка "Гражданска отговорност" и платен пътен данък. Със стикери на предното стъкло. Красотата ме обгръща, а аз... не мога да и се насладя, защото... пътувам.
  Парадокс? Неее! Звучи несъвместимо, но е точно така. Ако се загледам в златистожълтата топлина - ще издрънча в някоя дупка. Ако се зарея в червеникавите блещукащи листа, които бавно потеглят своя път от дървото към все още зелената трева - ще се трясна в някой ров. Ако си позволя да се полюбувам на кафеникавите нюанси по дърветата, отразяващи слънчевите лъчи - ще се пльосна в някоя яма.
  Пътувам - около мен в странен синхрон са красота и мизерия. Странна симбиоза между сътвореното от Природата и разрушеното от човека, извайва невиждано творение - здрава прегръдка между величие и бездушие...
  Как ми се иска да сънувам, че пътувам в тая нереална действителност... Но уви, не сънувам, а... пътувам.
  А може би потъвам?!
  Има ли значение - нали и това е движение...