Nov 23, 2011, 11:12 AM

Абстракции

952 0 1
1 min reading

  Пътувам. След Великата Демократична Промяна това стана моето призвание - да пътувам. Дипломите ми трупат прах и паяжини някъде в шкафовете, но това беше в един друг живот - нито по-добър, нито по-лош. Просто - друг. От ония "45 години", дето ни "стигат", аз закачих 27. Но "Времето" тогава стигна до последната точка от тоя път, стана "наше" и тръгна по нов път. Където времето - там и аз. По нов път. Необходимо ли е да обяснявам, че нов не значи непременно по-хубав, по-удобен, по-примамлив и т. н. , както и нови цени не значат по-поносими, по-ниски, по-реални и т. н. Но пътуването продължи. Сигурно бях избран от собствената си съдба за пътника-странник на Северозапада...
  Оказа се ,че да пътувам ми харесва - чувствам се жив и полезен, деен и мислещ, идеен и продуктивен. Когато съм на път. И аз пътувам, пътувам...
  И днес пътувах. Есен. Красив сезон. Толкова цветове, багри, нюанси. Едва ли някой и в представите си е виждал такава съвършена красота, каквато я поднася природата по време на тоя златен сезон. Може би, за това, че животът ми е във фаза, подобна на тоя сезон, ми харесва, но едва ли.
  Пътувам сред тая красота! И то как?! С винетка, разбира се! Със застраховка "Гражданска отговорност" и платен пътен данък. Със стикери на предното стъкло. Красотата ме обгръща, а аз... не мога да и се насладя, защото... пътувам.
  Парадокс? Неее! Звучи несъвместимо, но е точно така. Ако се загледам в златистожълтата топлина - ще издрънча в някоя дупка. Ако се зарея в червеникавите блещукащи листа, които бавно потеглят своя път от дървото към все още зелената трева - ще се трясна в някой ров. Ако си позволя да се полюбувам на кафеникавите нюанси по дърветата, отразяващи слънчевите лъчи - ще се пльосна в някоя яма.
  Пътувам - около мен в странен синхрон са красота и мизерия. Странна симбиоза между сътвореното от Природата и разрушеното от човека, извайва невиждано творение - здрава прегръдка между величие и бездушие...
  Как ми се иска да сънувам, че пътувам в тая нереална действителност... Но уви, не сънувам, а... пътувам.
  А може би потъвам?!
  Има ли значение - нали и това е движение...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър All rights reserved.

Comments

Comments

  • "здрава прегръдка между величие и бездушие...","красота и мизерия"
    Мила родна картинка
    Интересни размисли, беше ми приятно

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...