assen_stefanov (Асен Стефанов)
60 211
21 июн. 2009 г., 23:54

Ах,тези сини очи ! 

  Проза » Рассказы
4017 1 13
2 мин за четене

 

                                        А Х , Т Е З И   С И Н И   О Ч И

 

 

                  Винаги, когато в компания сме заговаряли за жени и сме стигали до чара  и омайващата сила на сините очи, а така също и при срещите ми с жени с красиви сини очи, съм потръпвал и съм изпитвал едно неясно-смущаващо чувство. И всеки

път пред мен е изниквал един спомен от много далечни години. Родната ми къщичка беше в един краен Софийски квартал, заобиколена от ливади и ниви. Бил съм някъде около 9-10 годишен, когато през един от пролетните празници - най-вероятно Гергьовден, ни дойдоха на гости някакви далечни роднини, за които само бях чувал. Посрещахме ги навън, на ливадата, където беше разтегната голяма маса. Гостите пристигнаха. Мъж, жена и едно 8-9 годишно момиченце. Руса, къдрава коса до раменeтe, кристално сини очи, облечено в бяла рокличка, бeли обувки и чорапи. Имах чувството, че е изкуствено, че когато ме гледа не ме вижда - вижда през мене! Възрастните седнаха на ракията, а ние се пръснахме по поляната.Седнах на тревата и го наблюдавах. С по - малкият ми брат скоро намериха общ език. Тичаха, радостно викаха и беряха полски цветя. То няколко пъти спира при мен и ме питаше нещо, не помня какво и как съм му отговарял..Станах и набрах от ливадата цветя – жълтурчета /радика/ и няколко цвята синчец. Започнах да плета венец. Извиках го и му дадох да държи единият край. Когато завърших плетенето и завързах двата края, поставих венчето на главата му Момичето не очакваше това, не посегна към венчето,а направи несполучлив опит да го  види със сините си очи. Тогава го хванах за ръка и побегнахме към къщата. Във входното антре имаше огледало - цял ръст. Чак тогава посегна към венчето, нагласи го и видимо се хареса. Усмихна се, обърна се към мен и ме целуна. И избяга. Призоваха ни на обяд. Обядвахме, големите попяха хубави градски песни и привечер гостите си отидоха. Аз останах очарован от тази човешка красота и същевремено с едно чувство на малоценност. Чувството, че край мен мина нещо недостижимо. След известно време това семейство замина за Германия. Започна Втората световна война. От тогава нито съм  виждал, нито съм чувал нещо за него. Но възхищението от тези кристални сини очи и неясното смущаващо чувство, което и сега изпитвам, когато срещна жена със сини очи – останаха в мен .

© Асен Стефанов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • А спомняш ли си името на момичето
  • истинско...красив спомен, и толкова трогателно...
    много ми харесва този текст, Асен.
  • Благодаря на всички, които прочетоха и оцениха.
  • Чудесно пресъздадени скъпи, красиви и нежни мигове!
    Поздрави, Асен!
  • Чудесен спомен! Запазил си го много нежно!
    поздрави!
  • Хареса ми, и простичко разказано, и увлекателно....
  • Всички спомени от детството са прекрасни и се помнят дълго.А този е неповторим и те е пленил за цял живот.
    Сърдечни поздрави за хубавия разказ!
  • da!

    http://www.youtube.com/watch?v=p9FYD1dlw4E&feature=quicklist
  • Всеки човек се нуждае от пристан,било то в едни очи,в една прегръдка,в едно сърце...Харесах!
  • И моите очи са сини, и не един път са ми казвали, че все едно гледам през хората...или че омагьосват... Благодаря за разказа
  • Едни казват, че сините очи "урочасват", други че пленяват. Но и в двата случая е вярно щом след толкова години този спомен е жив и предаден по неповторим начин.Поздравления за разказа!
  • Всички очи са красиви,когато си влюбен...Поетичен спомен за първите любовни трепети...Напомняш ми на влюбеното момче от "Ангелинка" на Елин Пелин...С нежност поглеждаш към миналото...
  • Прекрасно... Поздрав!
Предложения
: ??:??