Беше тиха октомврийска нощ. Само едва доловимо през отворения прозорец се чуваха нечии гласове.
Ина все още стоеше на дивана и си играеше с дистанционното. Нещо не й даваше мира. Не й се спеше, макар часовникът отдавна да бе известил двадесетия час. Знаеше, че ако родителите й я открият пред телевизора по това време на нощта, щяха да й се скарат, да я накажат, но тя така и не го изключи... почти цяла вечер. В главата й непрекъснато се появяваше мисълта за него.
Тази история започна в един топъл съботен следобед, когато малка група младежи се разхождаха в двора на едно училище. Унесени в разговора си не забелязаха кога две момичета пресякоха пътя им.
- Здравейте - поздравиха радостно те - Как сте?
- Добре сме - отвърнаха, като един от ромеовците прегърна своята Жулиета.
Другото момиче смутено се дръпна настрана. Върху лицето му се появи лека руменина. Явно беше, че нещо силно я развълнува.
- Инче, какво ти е? - попита тревожно приятелката й, забелязвайки изчервяването. - Добре ли си?
- ...