Ако си мислиш, че си само ти на тоя свят, по-добре не чети
Иска ти се да заплачеш от горчивина. Но не можеш. Най-много една-две изтормозени сълзи и това е. Сякаш би помогнало. Горчивина. Сякаш прелива. Отвсякъде. През носа и ушите. Като че изгаря гърдите и очите ти. А всъщност е гняв. Разяжда те сякаш си ял жарава. Не можеш да дишам. Въздухът, който едва пробива дупката на гърлото ти, като че не е въздух, а дим. Вероятно в подобни моменти хората извършват самоубийства. Добре, че се страхувам от смъртта. Никой не чува. А крещиш ли, крещиш... Усещаш, че злото, което съвсем скоро ще почуства потребността да се материализира, расте в теб, изпълва всяка една малка частица от тялото ти, че и извън него. Дори хората, които преди си смятал, че са способни поне малко да те разберат (поне да те изслушат, господи... поне да те изслушат), не чуват какво им казваш, дори не се преструват, че са те чули. Чувстваш се като оня, ненормалника от "American Psycho", който си говореше, разказваше си за престъпленията, но, уви, никой не му обръщаше внимание, толкова погълнати от себе си са всички. Но там е проблема, да му се не види! Престъпление ли е, че си честен?! Че не си егоист или лицемер?! Трябва ли да се притесняваш от това, че искаш и другите около теб да са щастливи?! Или в тоя шибан (без извинение) живот трябва да се учиш на едно: да бъдеш гадняр?! Да не ти пука за всичко и всички около тебе и да си гледаш само твоя шибан (отново без абсолютно никакво извинение) кеф?! Е, нямам намерение да прекарам живота си, опитвайки се да постигна съвършенство в тая насока. Ще си взема всичко, ама абсолютно ВСИЧКО, което искам на всяка цена - за сметка не на онези, които обичам, а на онези, които обичат само себе си! Защото, майка му стара, живота не ни е даден да сме сами! Вървим един до друг без дори да се забелязваме и си мислим, че сме единствени. Не споделяме нищо... Господи, мразя егоизма! Ужасно много мразя и лицемерието, но просто не мога да понасям егоизма... И то най-вече на хора, които се предполага, че са ти "близки"... ехх, как го мразя тоя израз!... "Близки"... Хората са просто ужасни. Повечето. И фактът, че, например, са с твоята кръв не прави истината по-малко... горчива. И болезнена. Колкото по-рано го осъзнаеш, толкова по-добре за теб и за мечтите ти.
Защото моите вече го осъзнаха.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Все права защищены
