Петъчната нощ се промъкна като закъснял пътник и се настани край припламващата камина. Разположи се удобно в мекия фотьойл и потъна в среднощно очакване. В тези приказни часове, когато тялото заспива, повалено от умората на отминалия ден, душата се събужда за среща с вълшебството ...
Тържествен акордеонен акорд прозвуча в утихналата стая. Лили удивено впери очи в екрана на телевизора, после изведнъж сграбчи дистанционното и усили звука. "... Та това е Христо! Днес е първият му концерт в ефира. Как щях да го изпусна! ... "
От студиото грееше възторжено младежкото лице на най-добрия й ученик. Пръстите на ръцете му елегантно се втурваха във вихрени каденци. Акордеонът ту смирено се сгушваше в скута му, ту фортисимо поставяше финален такт. Христо, наклонил глава към клавиатурата, свиреше с притворени очи. Душата му изгаряше с всяка нота на аржентинското танго ... И се закачаше весело с френския шансон ... И меланхолично валсираше с Шопен, и бурно тракаше с ток в ритъма на Сарасате. И пееше ...