10.09.2011 г., 13:01 ч.

Акордеонът и момчето 

  Проза » Разкази
454 0 4
2 мин за четене

 


Акордеонът и момчето

   Петъчната нощ се промъкна като закъснял пътник и се настани край припламващата камина. Разположи се удобно в мекия фотьойл и потъна в среднощно очакване. В тези приказни часове, когато тялото заспива, повалено от умората на отминалия ден, душата се събужда за среща с вълшебството ...

    Тържествен акордеонен акорд прозвуча в утихналата стая. Лили удивено впери очи в екрана на телевизора, после изведнъж сграбчи дистанционното и усили звука. "... Та това е Христо! Днес е първият му концерт в ефира. Как щях да го изпусна! ... "

   От студиото грееше възторжено младежкото лице на най-добрия й ученик. Пръстите на ръцете му елегантно се втурваха във вихрени каденци. Акордеонът ту смирено се сгушваше в скута му, ту фортисимо поставяше финален такт. Христо, наклонил глава към клавиатурата, свиреше с притворени очи. Душата му изгаряше с всяка нота на аржентинското танго ... И се закачаше весело с френския шансон ... И меланхолично валсираше с Шопен, и бурно тракаше с ток в ритъма на Сарасате. И пееше, волно политаше, тихо простенваше, и пак нагоре, нагоре... Лицето му светеше с оня вътрешен огън, който се нарича с една дума - любов. Музикантът и неговия акордеон, прегърнати в лъчите на прожекторите ...

 " ... Това е то, моята сбъдната мечта. Бъди щастливо, мое момче, мой ученико! А аз ще бъда мислено с теб - винаги и навсякъде по света. Първата ти учителка ... "

  Огънят в камината дагаряше. Последните въгленчета се готвеха за сън. Но Лили нямаше да мигне до изгрев слънце. Тя беше просто щастлива.

  Пренесе се години назад, когато едно малко момченце, със зачервени от януарския студ бузки, плахо пристъпи читалищния праг. Започна голямото приключение. И  голямата любов към музиката. Пред широко отворената му душа с всеки урок се разкриваше красотата на това божествено изкуство. Имаше и сълзи. И свирене на гами - безброй повторения. И скучен солфеж. Но под умелото й ръководство досадата се превърна в любопитство, повторенията - в техника... А музиката - в любов. Завинаги.

   Може би това е щастието - ученикът да срещне своя Учител. И учителят да срещне своя ученик  ... Може би ...




30 10 2010г.  София

© Хрис Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??