Глава IV

                Изгубената империя

    Двамата слизаха дълго. Долу ги чакаха извънземните. Групата огледа още веднъж пейзажа. Дърветата бяха някак странни, зловещи. Огромни скални колони се издигаха от земята и се губеха в облаците. Въздухът бе доста разреден и ги караше да вдишват по-големи глътки кислород...

    Наблюдението им бе прекъснато от мощен рев. Един тиранозавър тромаво пристъпваше към тях. Надхвърляше 6 метра и явно тежеше около 7 тона. И въпреки че бе толкова тромав, във всички случаи бе по-бърз от Мартин Петров и Ивет Лалова взети заедно. Звярът очевидно се готвеше да нападне.

    - Направете нещо! - ужаси се Алексис. Тя стисна силно очи и зърна мощна експлозия. Миг след това се появи онзи огнен тунел, който предишния път я бе стреснал. Някакъв вътрешен глас и крещеше да отвори очи. Тя го стори и първото нещо, което видя, бе мъртвия тиранозавър на няколко крачки от нея и огромна локва кръв, в която лежеше огромното туловище на звяра. От близките дървета изкочиха три същества, приличащи на хора, но бледи като мъртъвци и силно прегърбени, с изцъклени пепеляви очи и огромни силни ръце. Те държаха някакви странни оръжия, които наподобяваха малко бластери. Явно с тях те бяха убили хищника. Хуманоидите се приближиха до четиримата и единия то тях извика:

    - Зюит станд гриъс! Боит ле дарун, здей? Фе занти?

    Стилиян и Алексис се обърнаха назад, но двамата Йо ги нямаше. А онзи продължаваше да крещи.

    - Варанте диъс, блейди? Хюн тей! Ю'зей демек: Хайдик, Фолян Ню, Буилик, Инглънд...

    - „England" ли каза? - прошепна Стилиян на Алексис. - Това не е ли Англия?

    - Какво имаш  в предвид?

    - Мисля че питаше от къде сме!?

    - България! - извика силно Алексис.

    - Варанте диъс България!!! Защо не казахте по-рано?

    Двамата ги зяпнаха учудено.

    - Ама ти знаеш и български? - заекна Стилиян.

    - Ми мно'о ясно! Атлантида е най-развитата цивилизация в човешката истерия... ъ-ъ-ъ-ъ... история, извинете! Но какво виждат очите ми!!! Върколак!?

    - Нещастен случай! - рече иронично Стилиян. - А вие кои сте?

    - Ми-и-и-и... кв'о да ти кажа...?! И ние сме хора, също като вас. В умствено развитие сме по-напреднали, но на външен вид... как да ви го обесня - ние дееволюираме.

    - Теорията за дееволюцията ако не се лъжа е на Майкъл Кремо - сети се Алексис. - Но я смятах за чиста глупост. Е, в крайна сметка тайничко се надявах да прегърне в коравите си ръце някои джипсита и да ги направи примати... ама все пак... тъпо е! Но сега разбирам, че теорията на Дарвин е грешна!

    Едното същество отвърна:

    - По принцип и двете са верни. Но теорията на Чарлз Дарвин, за ваше е наше огромно съжаление, не се отнася за хората.

    - Демек... ъ-ъ-ъ... т.е.? Не разбирам.

    - Добре, ще се опитам да ви го обесня възможно най-просто: хората дееволюират, а динозаврите - точно обратното. Те са се запазили на Атлантида и не са изчезнали. Следователно те ще еволюират. Е, все още някои видове не са го сторили кой знае колко, като тиранозаврите например, но пък яко са дръпнали мат'рала диенонихусите. Сега те са почти като хора и дори са в по-напреднала фаза от нас.

    - Стига ми толкова лекции! - въздъхна Стилиян. - Как са имената ви?

    - Моето име е Дарк - отговори хуманоида. - А приятелите ми са Спенс и Никсън.

    - А знаете ли къде изчезнаха извънземните? - попита Алексис.

    - Онези двамата клоуни ли? - рече Спенс. - Те не са извънземни!

    - Но те дойдоха с летяща чиния.

    - По правилно е междупространствен кораб.

    - А какви са тогава? - попита Стилиян.

    - Ще ви разкрия една истина - рече Никсън. - Пригответе се да чуете сензацията на хилядолетието!

    - Оh my god! „Левски" са станали европейски шампиони! - извика Стилиян със всичкия сарказъм на който бе способен и после се усмихна ехидно. - Колко време сме стояли тук?!

    - Ха-ха-ха! - изсмя се нагло Никсън. - По вероятно е еврейския народ да издигне паметник на Хитлер, да го провъзгласи за светец и след това да избере Волен Сидеров за президент на Палестина. Или пък Мария Гроздева да не гръмне слон от 5 метра... Така! Ще започна едно по едно да ви изеснявам нещата. Вие горе... цялото човечество живеете в една голяма заблуда. Всъщност самите вие сте си я създали. Виновниците са от Н.А.С.А. Те прикриват цялата истина. Ще започна с това, че Земята е плоска. От Н.А.С.А. го крият, за да няма паника и системни самоубийства...

    - Земята е кръгла - не повярва Алексис. - К'ви ги дрънкаш като някакъв набожник от Средновековието?!

    - Земята е плоска! - потвърди Дарк.

    - Нали съм виждала снимки на Земята от космоса! Абе е-ей, вие на луда ли ще ме правите?

    - Компютърна измама! - отвърна спокойно Спенс. - От къде си сигурна, че са достоверни?

    - Добре, да допуснем, че сте прави! Кое друго не знаем?

    - Планетите, звездите, луната... те не съществуват - каза Никсън. - Хората, които наричате космонавти са били подлагани на хипноза, те никога не са напускали Земята.

    - Ама аз... вечерта ги виждам! - Алексис бе все по-объркана. - Звездите, Луната и... и Слънцето през деня!

    - Те са фалшиви - отвърна Дарк.

    - Преди 2 хилядолетия древните гърци са наблюдавали звездното небе - рече Стилиян. - Тогава Н.А.С.А. не е съществувала, за да ги заблуди по някакъв начин. А и динозаврите са умрели при сблъсък на астеорид със Земята...

    - Освен Земята, която е плоска, не съществува абсолютно нищо. Динозаврите са умрели при намеса на Външните сили. Как да ви го обесня?! - замисли се Спенс. - Дори ние, вие... всичко останало не сме реални. Абе нещо като вашия филм, как му беше името... „The Matrix". Точно така. Нещо подобно. Всички ние живеем в изкуствен свят. А и Външните сили вече са завършили експеримента си. Вие двамата сте избрани да отведете човечеството в Реалния свят. Това е и единствения начин Стилиян да пребори вируса на върколака.

    - А двамата Йо? - попита Алексис.

    - Те трябваше да ви доведат до тук - отвърна Дарк. - Вече не съществуват. А относно пророческите ти сили...

    - От къде знаеш...?

    - Знам толкова много неща, за които и не подозираш! Когато получиш отново видение, не бързай да отвориш очи, остави се да преминеш през огнения тунел. Тогава ще можеш да виждаш бъдещето, когато си поискаш, но само щом настъпи нощта.

    - Мисията ни завърши! - прошепна Дарк. - След секунди ще спрем да съществуваме.

    Тримата хуманоиди избледняха и се разпаднаха на малки светещи искрици, които бързо бяха разпилени от вятъра. В този миг избухна мощна експлозия и с Атлантида бе свършено...

Следва продължение . . .