Глава IV
Изгубената империя
Двамата слизаха дълго. Долу ги чакаха извънземните. Групата огледа още веднъж пейзажа. Дърветата бяха някак странни, зловещи. Огромни скални колони се издигаха от земята и се губеха в облаците. Въздухът бе доста разреден и ги караше да вдишват по-големи глътки кислород...
Наблюдението им бе прекъснато от мощен рев. Един тиранозавър тромаво пристъпваше към тях. Надхвърляше 6 метра и явно тежеше около 7 тона. И въпреки че бе толкова тромав, във всички случаи бе по-бърз от Мартин Петров и Ивет Лалова взети заедно. Звярът очевидно се готвеше да нападне.
- Направете нещо! - ужаси се Алексис. Тя стисна силно очи и зърна мощна експлозия. Миг след това се появи онзи огнен тунел, който предишния път я бе стреснал. Някакъв вътрешен глас и крещеше да отвори очи. Тя го стори и първото нещо, което видя, бе мъртвия тиранозавър на няколко крачки от нея и огромна локва кръв, в която лежеше огромното туловище на звяра. От близките дървета изкочиха три същества, приличащи на ...