Египет 870^-та година преди Христа

Бе третият час от деня. Меките и топли лъчи на Ра[1] се спускаха от небето и галеха нежно полираните червени каменни стени на величествения храм. Бе издигнат още в древни времена в чест на богинята Баст[2] - закрилник на бившата египетската столица Бубастис[3]. Лекият и прохладен ветрец, идващ от голямата река[4], се промушваше срамежливо между зелените листа на палмите, разклащаше леко клоните на смокините и се спускаше ниско над свещеното езеро, набраздявайки зеленикавата му огледална повърхност. Семейство пъстропери патици невъзмутимо пореше водата в строен ред, малките, 5-6 на брой, следваха неотлъчно майката, която елегантно заобикаляше зелените острови с току-що отворили се сини лотоси. Лазурните като небето над тях копринени листа неусетно разцъфваха в цялото си великолепие, а от пазвата им се показваха оцветените в слънчеви багри златни дъна.

Човек би помислил, че вече се намира в необятните полета на Аменти[5] с властващото навсякъде блаженство. Но твърде скоро осъзнава, че все още обитава Земята, когато от храсталаците изведнъж изскочиха три котки. С пронизително мяучене и съскане профучаха покрай входа на храма и се изгубиха между стволовете на смокините. Няколко от налягалите между лотосовидните колони котки мързеливо надигнаха глави, за да изгледат безучастно причинителите на олелията, докато останалите им събратя дори не благоволиха да помръднат от припека, на който се бяха проснали.

Богато орнаментираната кедрова врата на храма се отвори бавно и на входа се показа стройната фигура на млада жена. Бе облечена във фина бяла ленена туника, прилепнала плътно по тялото и стигаща почти до прасците на босите ù крака. Гарвановочерните гъсти кичури на перуката ù се спускаха до облените в бронзов тен голи рамене, около които се увиваха широки презрамки, които придържаха туниката към тялото. Малко над лактите проблясваха масивни златни гривни, а огърлица от същия благороден метал се увиваше като змия около нежната ù дълга шия. В ръце държеше голям червеникав глинен съд с тясно гърло. Нямаше дръжки и жената го повдигна на рамо. Запъти се към стъпалата, внимавайки да не настъпи някое от налягалите по каменните плочи животни.

-  Събуди се в мир, велика богиньо Баст – напяваше провлечено тя, докато ходеше по пътеката, водеща към свещеното езеро.

Щом се приближи до спокойните води на езерото, сне глинения съд на брега и приклекна. Посегна с ръка към водата и нежно я погали. Отново взе съда и бавно потопи гърлото му. Когато водата изпълни половината от утробата му, ръцете на жената го повдигнаха и поставиха върху каменна плоча, вкопана в брега. Ръцете ù пак се протегнаха към водата. Дланите се присъединиха една към друга и гребнаха от хладната течност. В следващия миг водата се разливаше върху меката и стегната кожа на руменото ù лице. Жената се наплиска още два пъти и се изправи, тръскайки длани във въздуха. Наоколо се разхвърчаха дребни като мъниста капчици. Тя притвори очи и остави слънчевите лъчи да огреят лицето ù, по което все още се стичаха тънки струйки вода. Постоя така известно време, отвори кафявите си очи и обходи с поглед брега наоколо. Направи няколко малки стъпки встрани и отново приклекна до водата, която бе застлана с килим от матовозелени листа. По средата се бе разтворил цветът на благоуханен син лотос. Жената протегна ръце и откъсна нежното цвете. Забоде дръжката му в гъстите кичури на перуката си. Върна се при червения глинен съд, повдигна го пак на рамо и се запъти обратно към гранитния вход на храма.

Премина с тихи малки стъпки първата зала, до чиито странични стени в редици се извисяваха масивни каменни колони. Насочи се към втората зала, в чийто полумрак се забелязваха златни звезди. Блещукаха от боядисания в синьо таван, който се поддържаше от шест реда обли лотосовидни колони. Най-накрая се изкачи до третата зала, където се намираше големият дом[6], обитаван от свещената статуя на богинята Баст. Младата жена отнесе глинения съд с водата в малко помещение, чиито стени бяха изрисувани със сцени и йероглифи, даващи указания за приготвянето на различните благовонни масла. Изля част от водата в широко медно корито и остави глинения съд на пода. Пресегна се към ниша в стената, в която бяха подредени покрити с кожа алабастрови гърнета. Съдържаха съставките за приготвянето на ароматните масла. Взе гърненцето с джабаит[7]. Бръкна в него с изящно изработената във формата на къпеща се жена лъжичка и разтърси прашеца над меденото корито с вода. Повтори действията си и прибави още стрита ароматна тръстика, сонтер[8], острица, хвойна, шафран, канела, кардамон, нард, мента и сакъз. Добре разбърка сместа и се насочи към дървената маса, върху която бяха подредени различни кутийки и чашки с ароматни масла, прахове и бои. Част от тях бяха донесени чак от Пунт[9].

Младата жена взе синя тубичка, отвори капачето и изсипа малко черен прах в чашка, поставена в средата на гладко полирана крушовидна палитра. Хвана малката четчица, която лежеше върху нея, и я потопи в чашката. Огледа лицето си в бронзовото огледало, внимателно нанесе черния прах върху веждите и ги удължи встрани. Гримира и горните клепачи. Щом дойде ред на долните, черният прах бе заменен със зелен. Отново бе изтеглена дълга линия по края на клепачите, навън от очите, която се присъедини към черната. Устните бяха намазани с червена охра, а перуката бе поръсена с парфюм от смирна. Накрая жената взе златна чаша с вода, примесена с натрон[10] и изплакна устата си.

  Тоалетът ù бе готов. Тя взе меденото корито и го отнесе в дъното на залата, оставяйки съда пред позлатените кедрови врати на големия дом. Запали огън в каменния жертвеник, пречисти помещението с тамян и счупи глинения печат, който свързваше вратите. Отвори ги и падна на колене пред появилата се отвътре златна женска фигура с котешка глава. Постоя няколко секунди с прилепнало към пода чело, повдигна очи към статуята и заговори:

-  Не извисявам глас в дома на дъщерята на Ра. Не изричам лъжи в дома на дамата от Изтока. О, Баст, покровителко на дома и семейството, ти, която бдиш над щастието на твоите чеда. Египтяните се прекланят пред твоята мощ и знаят, че могат да разчитат на твоята защита, в твоето убежище, в което никой не може да бъде преследван. Ти си блага за тези, които те почитат, но ти си окото на Ра и гневът на Сехмет[11] бързо може да се стовари над враговете, които се тълпят на границите ни. Но днес е велик ден и хората ще видят твоята божествена осанка и ще чуят вълшебните звуци на систрата[12] ти. Позволи им да славят името ти с химни и песни и да жертват живота на тварите, за да ги пазиш и закриляш. Знам, че не съм достойна за милостта ти, но те моля да закриляш онези, които с мисли и дела искат да върнат величието на страната ни. И спри тези, които само се кичат безсрамно с името ти, за да се домогнат до властта, която не им е дадена от боговете.

Последните думи заглъхнаха и изведнъж в залата проблесна слънчев лъч. Проряза сумрака и огря лявата ръка на статуята, чийто пръсти стискаха кръстовидния анкх[13]. Секна така изненадващо, както се бе и появил. Очите на жрицата се разшириха от изненада и тя побърза отново да сведе глава към пода в страхопочитание пред явния божествен знак. Когато ударите на сърцето ù отново възвърнаха обичайния си ритъм, се изправи, хвърли тамян в огъня, който лумна силно и огря гордата осанка на статуята. Жената потопи ленена кърпа в меденото корито с благовонията, изстиска я и започна внимателно да мие тялото на богинята, шепнейки магически слова. Щом цялата статуя бе избърсана, жената приклекна до малко дървено сандъче, от което взе тесла и длето. Приближи се до главата на статуята и докосна двете страни на лицето ù с инструментите, нашепвайки заклинания.

Жената напусна залата, но се върна с голям поднос, на който бяха наредени кана с бира, чиния с печена патица, купа със зеленчуци, хляб и сладкиши. Подносът бе оставен в краката на статуята, вратите на големия дом бяха затворени, а жената се оттегли заднишком от помещението. Повторно се върна с нов поднос с храна и повтори целия ритуал. Жрицата се зае с тоалета на богинята. Гримира я внимателно и я напръска с парфюмите, донесени при повторното влизане.

Пламъците от жертвеника хвърляха игриви отблясъци наоколо, отразявайки уголемената сянка на жрицата по стената. Тя протегна ръка към вътрешността на големия дом. Зад краката на богинята се гушеха две малки, абсолютно еднакви котешки фигурки, излъчващи зеленикав отблясък около себе си. Жрицата взе първата, разгърна кожената връв и я окачи на шията си. Затвори вратите, запечата ги с глинен печат и бавно започна да се отдалечава на колене, притегляйки с ръка меденото корито с благовонията, с другата забърсваше следите зад себе си по пода с метличка. Жената повтаряше:

-  Напускам и оставям великото ти лице зад мен. Напускам и оставям великото ти лице зад мен...

Изправи се чак на изхода. Взе коритото и тръгна през залата с колоните. Фигурата ù се очертаваше от оскъдната светлина, която проникваше от малките прозорчета до високия таван.

Бе направила само няколко крачки. Изведнъж се олюля и строполи на каменния под, който мигновено отпрати към стените пронизителния звук от падналото корито. Водата с благовонията се разплиска, а ехото повтори още няколко пъти шума, който се промуши между колоните и заглъхна, отлитайки някъде навън. Тялото на жената се сгърчи в силни конвулсии. От ъгълчето на устните ù се процеди струйка белезникава пяна. Очите бяха широко отворени, ала погледът ù бе замръзнал нейде в пространството отпред.

[1] Бог на слънцето в древноегипетската митология

[2] или Бастет – богиня, представяна с котешка или лъвска глава

[3] Първата столица на фараоните от ХХІІ, либийска династия, останките на която се намират до съвременния египетски град Загазиг в делтата на Нил

[4] Нил

[5] Раят за древните египтяни

[6] Ниша (наос – гр), където била полагана статуя или символ на божеството

[7] Цвят от жълтуга

[8] Терпентинова смола, внасяна от Библос

[9] Древна страна по южните брегове на Червено море

[10] Вид сол, ползвана за пречистване и за изсушаване в процеса на  мумифициране

[11] Отмъстителна богиня с лъвска глава, която често се отъждествява с Бастет

[12] Древен ударен музикален инструмент

[13] Символ на живота, носен от всички египетски богове