Египет 860 година преди Христа

Течеше десетата година от възкачването на Силния бик на престола в Тива или пък четиринадесетата от управлението на обичания от Амон и син на Баст в Танис. Всеки в Кеми можеше да избере как да отмерва времето. Ако живееш в Горната земя, значи си подвластен на бялата корона и по този начин ще трябва да броиш годините според царуването на Хариезе. Ако пък живееш в Тама, то значи, че съобразяваш годините според червената корона и властването на Осоркон ІІ.

Единствено жителите на Мемфис, които живееха на границата между двете земи, бяха облагодетелствани в тази насока. Можеха без проблеми да отчитат годините според царуването и на двамата фараони. Не случайно градът им носеше прозвището – Градът на равновесието. Именно тук бе и най-подходящото място за търговците да сменят летоброенето в зависимост от посоката, в която се движеха. Е, наистина бе малко объркващо, но... да му мислят поколенията.

Никой от двамата фараони нямаше явно надмощие и това като че ли удовлетворяваше и двете враждуващи страни. Но най-доволни от безвластието бяха номарсите, които постепенно и тихомълком укрепваха местната си власт. И от двете страни се пускаха какви ли не слухове за влошеното здравословно състояние и на двамата фараони. За Хариезе се твърдеше, че бил толкова зле, че се наложило да го лекуват. Дори бил на косъм от смъртта, но някакъв чужденец, който бил посветен в жреческите науки, успял да го спаси. Положението се обсъждаше надълго и нашироко в мърлявите кръчми, където виното и бирата развързваха езиците на хората. Но все пак обикновените поданици гледаха да не прекаляват с приказките, никога не се знаеше кой слухти наблизо.

Иначе жителите на Бубастис си живееха по старому. Без ежедневието им да бъде нарушено от двувластието в страната. Е, все пак не можеше да не направи впечатление, че фараонът Осоркон ІІ престана да посещава града за празника на Баст, откакто братовчед му Хариезе се провъзгласи за владетел в Тива. Причината бе ясна за всички. Най-авторитетната личност в града безспорно бе великата жрица на Баст, а тя бе сестра на Хариезе.

Така стана и тази година. Осоркон II отново не благоволи да удостои бившата столица с височайшата си особа и дори не изпрати везира си Хорих там. Това, разбира се, не попречи на хората от цялата страна да се стекат на тълпи и да празнуват така лудо, сякаш им беше за последен път.

Пилий също не пропусна да посети Бубастис, но не толкова заради шумните веселия, а просто защото отново искаше да види благородното лице на Шепенвепе и да чуе нейния звънък смях. Дори плаването по голямата река му се стори толкова бавно и отегчително, че му идеше да се хвърли във водите и да заплува сам към Бубастис. И може би щеше да го направи, ако не бе ужасният вид на онези отвратителни и кръвожадни животни – крокодилите, които дебнеха из шубраците на реката.

Когато най-накрая Пилий се озова зад защитните стени на храма, сърцето му заби лудо. Започна да се оглежда във всички посоки. Надяваше се да зърне фигурата на Шепенвепе. Тази жена сякаш го бе омагьосала. Дори се появяваше в сънищата му. Той чувстваше, че приятелството през годините бе прераснало в нещо повече, но досега не се бе осмелил да открие чувствата си пред нея. Не знаеше докога ще може да таи желанието  си, но усещаше, че повече не иска да продължава така.

Повечето от служителите на храма и дори някои от работниците, които се трудеха за по 10 дебена[1] мед на месец, вече го познаваха доста добре и го поздравиха с учтивост и уважение, подобаващи на сана му. Пилий им кимна разсеяно и се запъти към главния вход. Но когато вече преполовяваше стълбището чу радостен вик, който дойде някъде от градината. След миг между дърветата се показа стройната фигура на Тети, която тичаше към него.

-  Пилий, това си ти, нали! – възбудено говореше Тети. – Знаеш ли от колко време те чакаме да ни посетиш? – продължи тя, подскачайки около него като малко дете, което очакваше да получи играчка.

-  Успокой се, Тети – рече бащински Пилий и хвана девойката за раменете.

Намигна дяволито и бръкна в торбата, която бе окачена на рамото му. Щом извади ръката си оттам, в нея блесна изящно изработена златна огърлица. Пилий окачи бижуто върху дългата шия на Тети, чиито очи се бяха ококорили от учудване и изненада. Той се дръпна назад, огледа я с критичен поглед и рече:

-  Без съмнение и боговете биха завидели на хубостта ти.

-  Не знам какво да кажа, но съм много радостна. Огърлицата е великолепна – ахна Тети и непринудено целуна Пилий по бузата. – Хайде бързо ела с мен. Шепенвепе много ще ти се зарадва – добави тя и го задърпа нетърпеливо навътре в храма.

  ***

Меримес чакаше този момент от дълго време. Прибързаните действия не бяха характерни за него и той знаеше, че ще бъде възнаграден само ако прояви нужното търпение. Без значение колко време трябваше да чака. Когато преди години получи онова тайно писмо от върховния слуга на Амон в Танис, дори не си направи труда да го изчете докрай и само се изсмя на предложението. Деликатно му се предлагаше висок пост в обединен Кеми, ако нещо се случи с Хариезе. Разбира се, той не унищожи писмото, а го прибра в тайник, където се пазеха неща, които никои други очи освен неговите не трябваше да виждат. Ала след това се появи онзи чужденец и всичко се промени. Дори и известният с прозорливостта си везир не можа да предвиди, че Пилий ще се издигне толкова много и ще стане фаворит на фараона, заемайки поста на негов личен лечител. И всичко започна след онази операция на главата. Оттогава Меримес имаше чувството, че всички му се присмиват, но не толкова заради промяната в положението му, а по-скоро заради това, че нямаше смелостта да върне нещата по старому и да защити нараненото си достойнство.

Везирът изпрати тайно послание до Пернаст, с когото се познаваше твърде добре. Бяха обучавани за жреци заедно. В писмото го запита дали предложението му е още в сила. Щом получи утвърдителен отговор Меримес се спотаи и започна да дебне всяка стъпка на нищо неподозиращия Пилий. Фараонът Хариезе се възстанови доста бързо след операцията и дори пристъпите му значително намаляха. По съвет на Пилий той почти престана да пие вино и дори започна да взима някакво ново лекарство, което гъркът му предписа. Трябваше да минат доста дни, докато най-накрая Меримес успя да се докопа както до цяра, така и до растението, от което се приготвяше. Бе някаква отрова, но явно в малки количества действаше благотворно върху състоянието на фараона.

В същия миг Меримес вече благославяше боговете, защото бе узнал онова, което му трябваше. Една погрешна доза от лекарството щеше да убие Хариезе и вината щеше да бъде хвърлена изцяло и само върху чужденеца. Какво по-добре от това. Единствено трябваше да се изчака изгоден момент. Момент, в който Пилий ще бъде далеч от Ипет Сут.

Е, моментът бе настъпил. Чужденецът бе отпътувал за Бубастис, както правеше всяка година по това време. Меримес се вмъкна тихо в покоите на фараона и бързо се насочи към едно малко обковано със злато дървено сандъче, което лежеше недалеч от леглото на Хариезе. Отвори го, бръкна вътре и извади малките тумбести шишенца, които стояха там. Отвори ги, след което извади една предварително подготвена фуния от папирус и внимателно започна да допълва съдържанието на шишенцата. Щом свърши, отново върна напълнените до горе шишенцата в кутията и напусна покоите, така незабелязано, както и бе дошъл. Не му оставаше нищо друго освен да чака. А в това той бе много добър.

***

Пилий извади кръгъл диск в наситено зелени тонове и го постави на масата, редом до останалите съдинки, които съдържаха най-различни кремове, масла и парфюми. В центъра му имаше перфектно изрязан кръг, през който минаваше връв.

-  Това е за теб – рече той и посочи с очи към масата.

Шепенвепе се пресегна и взе диска. Бе с идеално гладка повърхност и както ѝ се стори - малко тежък.

-  Какво е това?

-  Търговците, от които го купих, казаха, че се нарича бии и че с него хората почитат небесата.

-  Може би е вярно. Направили са го във формата на Ра. И... сигурно е безкрайно ценен, защото е направен от йеде[2]. А този камък не се намира в нашите земи.

-  Така е. Търговците ми казаха още, че това е най-добрият от всички скъпоценни камъни и освен това помагал за тълкуването на сънища.

Пилий съвсем умишлено си спести остатъка от разказа на търговците. А те бяха започнали именно с довода, че това е камъкът на любовта, вътрешния мир и хармонията, носи на притежателя си чистота, справедливост и мъдрост. Щом вдигна поглед и се взря в нежните и дълбоки очи на Шепенвепе веднага разбра, че тези характеристики вече ѝ бяха добре известни. Тя се усмихна мило и окачи диска на шията си.

-  Баст много обича този цвят, но... кой ти каза, че имам нужда от тълкуване на сънища? Може да бъде само Тети. Тя ли беше?

-  Не разбирам. Тети нищо не ми е казвала – вдигна учудено ръце Пилий.

-  Наистина ли? За златната огърлица, която си ѝ подарил, би могла да ти направи пълен списък с всичко, което харесвам.

-  Не, не, напълно грешиш. Не познавам по-вярна и честна служителка от Тети. Тя никога не би направила нещо, което да е в твоя вреда – запротестира Пилий и придаде сърдито изражение на лицето си.

Шепенвепе пристъпи и хвана Пилий за ръце. Той усети как кожата му настръхна, а топлината от дланите на жената се просмука и вля в жилите му. Усети чувство на необятна блаженост и удоволствие, което се примеси със зачестилия ритъм на сърцето му.

-  Прости ми, че се усъмних. Наистина имам странни видения, които винаги идват след някой силен пристъп.

-  Какви видения, какви пристъпи?

-  С брат ми Хариезе страдаме от една и съща болест. Чувам, че си постигнал голям успех с лечението ѝ.

-  Само следвам повелите на Тот и Сехмет. Но защо не си ми казала, че и ти страдаш от тази болест? Бих могъл да помогна! Намерих ново чудодейно лекарство, което предписах на Хариезе и пристъпите му почти изчезнаха.

-  Не, братко мой. Не се нуждая от лечение. Чрез тази болест боговете ми предават посланията си. Иначе нямаше да сънувам един и същи сън за Нитокрис и нейното отмъщение.

Пилий притегли Шепенвепе към себе си и я прегърна в обятията си. Тя не се възпротиви, притисна се и положи глава на рамото му.

-  Ще ми разкажеш ли? – попита тихо Пилий, желаейки този момент да трае вечно.

-  Нитокрис е живяла много отдавна. Преданията разказват, че е станала първата жена-фараон на Кеми – започна Шепенвепе и нежно се отдръпна. – Имала брат, който бил фараон и на двете земи. Но той допуснал голяма грешка, опълчвайки се на Озирис. Всеки път, когато се опитвал да построи един мост над великата река, водите ѝ прииждали и го отнасяли. Фараонът се ядосал толкова много, че се изкачил в храма на Озирис и изгасил неговия вечен огън. А това било голям грях спрямо този могъщ бог. След пет дни се събрала огромна ядосана тълпа пред храма, която настоявала огънят да бъде запален отново. И въпреки че Нитокрис умолявала брат си на колене да послуша хората, той не се съгласил и тръгнал да слиза надолу. Но още на първото стъпало се спънал и паднал. Жреците на Озирис, които били най-засегнати от кощунството към бога, сметнали това за знамение и изпратили убиец, който умъртвил фараона. След това за фараон била провъзгласена Нитокрис. Ала тя не могла да забрави злодеянието и решила да отмъсти на жреците. Но била твърде умна, за да го направи веднага. Не след дълго всички видели как много роби и строители се отправили към голямата река, където на практика нямало никакъв път. Оказало се, че строяли нов храм за Озирис, по нареждане на Нитокрис. Когато храмът бил завършен, тя поканила всички жреци на Озирис да го видят. Било вдигнато огромно пиршество, но никой не знаел, че храмът всъщност бил смъртоносен капан. В разгара на веселието Нитокрис се измъкнала, заповядала да затворят храма и наредила да пуснат водите на реката в него. Всички хора се издавили и така тя отмъстила за смъртта на брат си.

-  Историята е хубава, но не разбирам какво общо има тя с теб?

-  Истинското име на Нитокрис е Шепенвепе, само това знам – отвърна тихо жрицата.

-  Това, че имате еднакви имена, не значи нищо.

-  Но тогава защо постоянно виждам само този сън? Нямаше да е така, ако духът на Нитокрис не искаше да ми каже нещо. Сигурна съм, че тя иска да ме предупреди, но не мога да разбера за какво.

-  Ако приемеш да те лекувам, може би това видение ще изчезне и ще можеш да възвърнеш спокойствието си – предложи с надежда Пилий и отново положи ръце на раменете ѝ.

-  Не, братко мой, благодаря ти, но искам да чувам какво ми говори Нитокрис.

-  Така да бъде, но поне ще ми кажеш ли какво е станало след това с тази жена-фараон?

-  Според легендите Нитокрис знаела, че е обречена, но не е искала да умре от мръсните ръце на някой платен убиец. Затова наредила на слугите да напълнят една стая с горящи въглени. Влязла в нея и останала там, докато пушекът и горещината не я погубили.

Преди да каже каквото и да било, Пилий обърна глава към вратата, която се отвори рязко. Оттам се показа стройната фигура на Тети. Гъркът се смути и отдръпна ръце от Шепенвепе.

-  Хей, къде ли не ви търсих. Масата е готова отдавна, а вас ви няма. Дори и Шерибаст се изнерви – рече задъхано Тети.

Пилий и Шепенвепе се спогледаха заговорнически и се отправиха към изхода.

-  За такива хубави подаръци се полага и богата трапеза, нали така, Тети – каза на излизане Шепенвепе и поглади с ръка зеления диск, който висеше на шията ѝ.

[1] 1 дебен ≈ 90 гр.

[2] Нефрит