… Малката й ръчичка потръпна върху белия чаршаф. Очичките й се отвориха и тя се огледа несигурно. Не видя никой около себе си - болничната стая изглеждаше празна. Ния се стресна и извика: ”Мамо!”, но думите й прозвучаха като шепот. Отново се огледа. Чак тогава видя жената . Момиченцето позна червените букли и многото лунички по лицето на майка си. Тя беше седнала на един стол до леглото. Спеше. Имаше големи, тъмни кръгове под очите... Също както когато беше болна... Миглите й бяха влажни. Беше плакала.
Момиченцето пак извика, но този път не чу гласа си. Защо майка й не я чуваше? Искаше й се да я събуди. Тогава тя щеше да дойде до леглото й, да целуне челото й… Да я гушне и да й каже, че няма нищо страшно… Че я обича и че е до нея…
От очичките на Ния потекоха горещи сълзи. Отново опита да изкрещи, но дори не можа да отвори устата си. Паниката й стана огромна… Затвори очи, за да се успокои, и тогава я видя... Малка бяла точка някъде в далечината, приближаваща се към нея. Отново отвори оч ...