Ангел...

… Малката й ръчичка потръпна върху белия чаршаф. Очичките й се отвориха и тя се огледа несигурно. Не видя никой около себе си - болничната стая изглеждаше празна. Ния се стресна и извика: ”Мамо!”, но думите й прозвучаха като шепот. Отново се огледа. Чак тогава видя жената . Момиченцето позна червените букли и многото лунички по лицето на майка си. Тя беше седнала на един стол до леглото. Спеше. Имаше големи, тъмни кръгове под очите... Също както когато беше болна... Миглите й бяха влажни. Беше плакала.

Момиченцето пак извика, но този път не чу гласа си. Защо майка й не я чуваше? Искаше й се да я събуди. Тогава тя щеше да дойде до леглото й, да целуне челото й… Да я гушне и да й каже, че няма нищо страшно… Че я обича и че е до нея…

От очичките на Ния потекоха горещи сълзи. Отново опита да изкрещи, но дори не можа да отвори устата си. Паниката й стана огромна… Затвори очи, за да се успокои, и тогава я видя... Малка бяла точка някъде в далечината, приближаваща се към нея. Отново отвори очички и погледна към майка си, но не я видя. Всичко беше бяло… Ния викаше ли, викаше, но знаеше, че никой не я чува… Плачеше… Пищеше, ужасена от бялата светлина...

Изведнъж от нищото се показа момченце. Беше нисичко, може би също на пет. Косата му беше пясъчно руса, а очите му - тъмно сини. Беше облечено в бяло и сякаш се носеше във въздуха.

- Здравей! - каза й то. - Приятно ми е, аз съм Даниел! А ти си Ния, нали?

- Да - отговори плахо момичето. - И на мен ми е приятно!

- Ей… Ама… Ти да не плачеш?

- Аха…

- Защо?

- Ами мама не ме чува…

- И затова плачеш?

- Не само затова…

- Ами?

- Страх ме е…

- От какво се страхуваш? От мене ли?

- Не…

- Тогава?

- Не знам…

- Спокойно, няма нищо страшно. Хайде, ела с мен!

- Къде?

- Ще видиш…

***

Елена се събуди. Огледа се нервно. Видя леглото на дъщеря си и стана. Отиде до ръба и хвана ръчичката на Ния. Беше студена. Жената погледна личицето на петгодишното дете и изпищя ужасена. Очите на момиченцето бяха широко отворени, а посинелите й устни бяха извити в странна усмивка. Сякаш Ния бе видяла ангел…