Пих цяла нощ и по обяд на следния ден се събудих напълно дехидратиран - може би буквално - умиращ от жажда. В хладилника винаги имах газирани напитки, които отварях само в такива случаи. Не пиех вода. Изобщо. Тъй че може да се каже, че организма ми е перманентно дехидратиран. Водата осигурява кислород на организма и когато не пиеш достатъчно вода, тялото ти компенсира, изсмуквайки клетките. Чаша вода помага, но когато душата ти и цялото ти вътрешно същество са дехидратирани е по-сложно - тогава утоляваме жаждата с чаша водка - иначе е нетърпимо. Чувстваш се като оголен нерв. Боли.
Повърнах в тоалетната и колкото и да не ми се искаше краднешком погледнах отражението си в огледалото. Бях блед като мъртвец, с кървясали очи. Отворих си бира и запалих цигара. Не само ръцете, цялото ми тяло трепереше. Взирах се в белите стени, а те всякаш се приближаваха една към друга и щяха да ме смажат. Стоях, пиех, пушех и си мислех: "Какво става, мамка му! Какво става с живота ми! Къде отиде всичко?" Ми ...